Уважаеми г-н Сергей Валериев Стефанов,
Признавам си, че не очаквах толкова сериозен отговор на статията ми за "Шифърът на Леонардо". Или може би и чувството за хумор отнасяте към сферата на кича, който "кастрира културата и нарушава целостта й". Разбира се, не мога да ви обвиня в това - казват, че е способност, с която се раждаш, но сигурно има и други мнения по въпроса. Просто искам да кажа, че вашият твърде "сериозен" прочит ви кара да мислите, че се оплаквам от нещо си, че претендирам за друго, че обвинявам някого за нещо трето и т.н. И в крайна сметка изпадате в твърде неприятна според мен назидателност.
Може би този тон е по-убедителен, когато се съобщават очевидни истини, но мисля, че в същността си (и без да иска) е обиден за читателя. Например вие определяте читателите на "Шифърът на Леонардо" като "профани" - което си е ваша работа. Но извършвате и нещо друго: вменявате ми, че аз съм го написала в статията си, което със сигурност не съм направила. Защото въобще не мисля, че са профани. Напротив, читателите на книгата - за това стана дума и на дискусията в кафене "Хеликон" по време на Панаира на книгата - са интелигентни хора, предимно с висше образование, макар и не хуманитаристи. Именно тях вие изключвате със сериозен тон и лека ръка от културата и после се оплаквате от "туберкулозния проблем" - т.е. от "откъсването на високата култура от публичността". При това положение как очаквате публиката да се извиси до културата...
И докато вие изстрадвате сложността на проблема, аз поне подозирам в "Шифърът на Леонардо" един от възможните пътища към решаването му. Съзнавайки напълно всичките рискове, подмолности, отклонения и изненади, които този път крие, за част от които и вие пишете. Ще отбележа обаче, че в процеса на споменатото обсъждане подозрението ми започна да се потвърждава: оказа се, че доста сериозни книги със сходна тематика (включително "Махалото на Фуко") изживяват втори ренесанс, пребивавайки в ореола на "Шифърът на Леонардо".
И пак на тази дискусия бе оспорена принадлежността на въпросния бестселър към литературата - интересен проблем, който, надявам се, литературните критици няма да пропуснат да обсъдят. Пък и не само те, доколкото книгата фокусира в себе си по-общи културни движения. Тя очевидно не спада към класиката, която никой не чете, но дали е изцяло в боклука, който масово се чете? (Тези определения заимствам от току-що излязлата книга на Владислав Тодоров "Хаотично махало". То, наистина, много махала се събраха, но...)

Искрено ваша,
наясно с невъзможната изчерпателност на отговора ми
и винаги готова за дискусии,


Диана Попова

P.S. Впрочем благодаря ви за числеността на Ахейската войска. Ще ви се отплатя с друг любопитен факт: ръстът на Ахил е бил 1.60 м. Доколкото си спомням, той е изчислен някъде през 60-те от съветски учен, изследвал повишаването на физическия ръст на населението през вековете в планетарен мащаб. От една страна, Ахил е бил само с 2 см по-висок от мен, а от друга - в своето време той е стърчал с цяла глава над останалите герои. Именно по тази причина винаги съм се чудила как ли са го скрили сред царските дъщери...
Д.П.