Дискусия за визуалните изкуства
Дискусия на тема "Институции и среда за развитие на съвременното българско изобраително/визуално изкуство" проведоха на 27 ноември в Софийския университет "Св. Климент Охридски" докторантките Ива Куюмджиева и Нелия Стоева. Дискусията събра разнороден кръг участници от различни сфери на визуалните изкуства, като Александър Кьосев, Чавдар Попов, изпълнителния директор на Центъра за медийни изкуства "Интерспейс" Петко Дурмана, икономистката Биляна Томова, юриста Емил Марков и пазарния експерт Владимир Гаджев. Беше отразен финален етап от изследването на докторантките, посветено на общата рамка, в която изкуството функционира след 90-те, във връзка с което те са провели серия интервюта с куратори, критици, теоретици, галеристи и мениджъри, тоест, успели са да обхванат значителен кръг от "посредниците" в художествения живот на страната от последните години.
Тъй като организаторите на дискусията ще имат възможност да публикуват по-подробно резултатите от своето изследване, ще се огранича само с лично впечатление и коментар на тази среща.
Дискусията протече изключително любопитно и въпреки относително ниската посещаемост в хубавия неделен ден, се получи интригуващ дебат между теоретици (Емил Марков) и практици (Петко Дурмана) в първата част и между групата "Ултрафутуро" (единствените артисти на кръглата маса), която се включи със закъснение през втората част, и всички останали. Със своите доклади участниците очертаха проблемите на т. нар. инфраструктура, която, както стана ясно, се намира в ситуация, близка до абсурда, поради липсата на чуваемост между действащите лица, институциите, публиките.
Темите, които се засегнаха, отначало бяха свързани със законодателството и неговата неефективност, от една страна, и нивото на обществено съзнание и заинтересуваност към случващото се, от друга. Демонизираният и силно абсолютизиран образ на държавата беше обвързан и с въпроса за проектозакона за меценатството, по който се шуми от доста време. Старият проблем за музея за съвременно изкуство и нароилите се съмнителни колекции, които се домогват до обнародване от своя страна през последните години, беше съвсем естествено повдигнат в тази връзка. Бяха представени две гледни точки, свързани и с терминологичния проблем, загатнат още във формулировката на дискусията: изобразително/ визуално изкуство, разгледан подробно от Чавдар Попов. Във връзка с определението за съвременно изкуство на базата на докладите се очертаха две позиции - че съвременното изкуство е само това, което се прави с нови медии, борави с нов език (Диана Попова) и, от друга страна, че всичко, което се създава днес от активните в настоящия момент автори, може да се счита за съвременно (Владимир Гаджев). Спор се повдигна и около определението за артист и съответните критерии за професионализъм (образование в Художествена академия, прехрана от творчеството си и т.н.), които, разбира се, в България се различават съществено от западните норми. Разпокъсаността на т. нар. професионални кръгове, а оттам и на техните публики, беше един от най-горещите въпроси, който беше онагледен и от самото присъствие/отстъствие на техните представители.
Въпреки че бяха поканени всички интервюирани, дискусията се проведе в камерен състав. Участниците обаче бяха от достатъчно разнообразни полета в сферата на визуалните изкуства и дори трудно се придържаха към общата рамка на дебата, въпреки постоянната намеса на модераторите Ива Куюмджиева и Ивана Мурджева. Все пак тази дискусия показа, че е възможно да се проведе градивен разговор и че в него могат да се родят полезни идеи; или поне малко повече решимост за съвместна работа и диалог.

Яна Костова