Изследователските практики в Университета
На 16 ноември в "Червената къща" се проведе дебат на тема "Изследователски практики в Университета", организиран от Изследователски център по социални науки (ИЦСН) към катедра "Социология" на СУ (създаден по проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката.) Темата бе фокусирана около състоянието на научните изследвания и изследователските практики в областта на социалните науки. Според организаторите липсата на ефективна изследователска научна дейност, в която да бъдат въвлечени преподаватели и студенти, е структурен проблем на образованието по социални науки у нас.
Като обща рамка на дебата се оформи питането "Как да се институционализират изследванията в Университета?". Участие взеха както преподаватели от СУ и НБУ, така и експерти от БАН и представители на социологически агенции. Поканен беше и министърът на образованието и науката, но, както стана ясно, неотложни ангажименти попречиха на него и на заместника му да участват в обсъждането на въпросите за мястото на научните изследвания във висшето образование в България.
Пръв взе думата Александър Кьосев (СУ), който предпочете да обвърже проблематиката в генеалогически разказ за трансформациите в научното поле след '89. Според него преходът към демократично устройство на българското общество значително е повлиял върху научните изследвания у нас. За изследователите в социалните и хуманитарните науки това е било време на интензивно роене на идеи. Но и време на фрагментация, в което всеки си създава своя "изследователска колибка", от която да наблюдава променящия се свят. И докато обществото се променя с бързи темпове, Университетът се опитва да удържи статуквото. Равносметката е, че изследователските центрове се отделят от Университета и най-често са плод на лични усилия, но с малко финанси и материална база. Такъв е например Институтът за критически социални изследвания (ИКСИ), който Кьосев определи като "пример за методологическа чистота". Обаче кардиналният проблем за такива институти остава финансирането на самите изследвания. В контекста на общата конюнктурна ситуация в световен план, където подобни центрове за академични изследвания са обвързани в мрежи, българското висше образование трябва да отговори на настоящето с една "обща изследователска стратегия", която да бъде гъвкава, а не холистична.
По-късно в дебата Деян Деянов (ИКСИ) разказа "идеологията на бедняшкия аристократизъм" или какво превръща ИКСИ във феномен в полето на социалните изследвания в България: 1. Да има визия за изследователските проекти. 2. Да има вътрешна свобода, т.е. да не се приемат "спуснати" изследвания. 3. Методологическото изискване - да са налице надеждни "микроскопи" за виждане на социалната реалност. 4. Материалната страна - да има пари (което винаги е трудно изпълнимо условие, но не невъзможно).
Вторият панелист, поканен в двойния си статут на преподавател в СУ и на изследовател в социологическата агенция "Алфа Рисърч" - Светослав Стоянов, насочи вниманието на аудиторията към т.нар. "кадрови проблем", свързан с хората, работещи в частните агенции. Според него в подготовката на студентите по социология липсват достатъчно умения за работа със специфичния софтуер, което се дължи на една друга липса - на дисциплини, които да подготвят студентите за практическите изисквания в тези агенции. За Стоянов висшето образование има нелеката задача да даде решение на трудния проблем за свързване на практика и теория. Представител на друга социологическа агенция - Стоян Михайлов, пък прогнозира, че само между 5 и 10% от младите хора, студенти по социология, ще се ориентират към академична кариера, не повече от 20% ще напуснат полето на социологията; останалите ще бъдат "принудени" да работят в някоя от 25-те български социологически агенции. Като работодател той очаква от тях умения за работа в екип, елементарно владеене на SPSS (компютърна програма за обработка на статистическа информация) и "елементарни умения за писане на текст".
Светла Колева (БАН) изтъкна като същностно необходим момент в адаптирането на научните изследвания към висшето образование осигуряването на устойчивост и структура на изследванията, които след провеждането си да се включат в преподавателската практика. В тази посока бе и изказването на Пепка Бояджиева (БАН), която акцентира върху нуждата от институционални механизми за подкрепа на изследователските практики, както и от механизми за финансиране, които да гарантират устойчивостта на изследователските центрове. Тя подчерта, че "трябва да се борим за промяна на условията, в които съществуваме".
Относно публичното легитимиране на научните изследвания говори Димитър Вацов (НБУ). Като основен проблем пред научните изследвания той определи осигуряването на техния публичен престиж, което най-често минава през публикациите в престижни специализирани издания. Тъй като в България, по думите му, няма критерий кое издание е добро и кое не, неговата амбиция е очертаване на печатна площ (сп. Критика и хуманизъм), която да демонстрира най-доброто качество от всичко предлагащо се на терена на българската хуманитаристика. Опонира му Ивайло Дичев (СУ), който напомни, че науката не е национална, а световна; следователно не ние трябва да си конструираме критерии за качество, а да се интегрираме в общата ситуация. Стъпка в тази посока, струва ми се, артикулира Петя Кабакчиева: "преодоляването на собствения ни провинциализъм" може да стане посредством интеграция на българските изследователски центрове в международни изследователски мрежи.
Оттук може да продължим със следващия фокус в изказването на Димитър Вацов, а именно - либералната конкуренция като необходимо условие за измерването на престиж в научното поле.
Димитър Денков (зам. декан на Философски факултет на СУ) аргументира тезата, че е дошло време научните общности да се затварят, а не да се либерализират. "Конкуренция има, ако има известна тайнственост." Трябва да бъдем закрепостени, смята Денков - това е начинът да се финансират изследванията. Ученият не само трябва да решава конкретни проблеми, но и да "плаши" с назряването на такива. "Трябва да имаме въображение." Според философа сериозната наука се прави в сериозни институции, зад които стои политическата мощ на обществото, т.е. държавата.
Погледнато схематично, дебата очерта две основни оси, които структурираха различните позиции. От една страна релеф придоби опозицията приложни - стратегически научни изследвания; като последните превратно се интерпретират като строго теоретични, в противоположност на т.нар "практични" изследвания.
Различните мнения се групираха и около други две принципни тези: държавно финансиране на изследователските практики versus научна конкуренция за ресурси според пазарната логика. В този контекст Лиляна Деянова (СУ, ИЦСН) направи важната забележка, че т.нар. "институционален прагматизъм" (ориентираните към актуалните пазарни нужди и изисквания научни изследвания), присъстващ и в новия законопроект за образованието, е всъщност нова идеологема, която трябва да бъде критически осмислена.
Независимо от полифонията на мненията обаче, се изкушавам да виждам случилото се в оптимистична перспектива: преподаватели и студенти за първи път се събраха публично да дискутират различни визии за тяхната бъдеща съвместна научна работа, въпреки че този път участието на студентите остана по-скоро пасивно-съзерцателно. Иска ми се да разбирам форума, организиран от Изследователския център по социални науки, като знак за отваряне на диалогично пространство, в което ценност е всеобщата проблематизация на статуквото.

Момчил Христов
(студент)