ПРОЕКТ



ЗАКОН ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда създаването и разпространението на радио и телевизионни програми на територията на Република България.

Чл. 2. Създаването и разпространението на радио и телевизионни програми се основава на следните принципи:

1. Защита на политическия плурализъм и на свободното изразяване на различни мнения

2. Уважение на честта, достойнството и доброто име на гражданите

3. Възпитаване в дух на толерантност и интегритет между различните членове и групи на обществото.

4. Опазване на националното културно наследство и българския език

5. Насърчаване на националното и европейско аудиовизуално творчество

6. Съобразяване с правилата на професионалното саморегулиране

Чл. 4. Разпространението на радио и телевизионни програми се осъществяват от радио и телевизионни оператори по ефир, по кабел или чрез спътник.

Чл. 5 /1/ Операторите са длъжни да разпространяват достоверна информация, събрана чрез законни средства.

/2/Журналистите имат право да разпространяват информация, чийто източник им е известен. Те не са длъжни да разкриват източниците си на информация

/3/Операторите и журналистите не носят отговорност за разпространена информация, когато:

1. Тя е получена по официален път

2. Представлява цитат от официален документ

3. Възпроизвежда публични изявления

4. Цитира информационни агенции, друг оператор или печатно издание.

Чл.6. Държавните органи и учрежденията са длъжни да предоставят информация на журналистите освен ако нейното разгласяване е забранено със закон.







ГЛАВА ВТОРА

ОПЕРАТОРИ НА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ

Чл. 7. Операторите на радио и телевизионни програми са юридически лица, които са получили лиценз за извършването на тази дейност.

Чл.8 Операторите приемат вътрешни правила за редакционната си дейност в съответствие с разпоредбите на този закон и правилата за саморегулиране в професионалните кодекси на журналистите.

Чл.9. Операторите могат да бъдат обществени и търговски.

Чл.10/1/ Търговски оператори са търговски дружества , които са получили лиценз за дейността си.

/2/ Търговски оператори могат да бъдат и чуждестранни юридически лица, регистрирани в България.

/3/ Чуждестранни лица и български юридически лица, свързани с дружества с чуждестранни лица, не могат да имат участие в уставния капитал на операторите повече от 49%

Чл.11. Търговските оператори се създават, извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ОБЩЕСТВЕНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 12 /1/ Обществени оператори са юридически лица с предмет на дейност разпространение на радио и телевизионни програми, които имат за цел:

1. да осигурят програми за всички български граждани

2. да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и на българския език

3. да извършват дейността си независимо от политически партии, държавни органи, учреждения, търговски дружества и други юридически лица

4. да разпространяват програми, които са необвързани от политически, икономически, религиозни, етнически, културни и научни интереси

5. да включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват

6. да прилагат новите технологии особено в програми с културен, образователен и специализиран характер

7. да се финансират преимуществено от такси за ползване на радио и телевизионно разпръскване

/2/Редът и условията за изпълнение на изискванията по ал. 1 се уреждат във вътрешните им устройствени актове.

Чл.13. Обществените оператори се създават , извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, ЗЛС, доколкото в този или в друг специален закон не е предвидено друго.

Чл. 14. Държавата е длъжна да осигурява на Обществените оператори необходимите условия и средства, за да изпълняват дейността си.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ПРОГРАМИ НА ОПЕРАТОРИТЕ

Чл.15. Операторите определят самостоятелно съдържанието и продължителността на своите програми според изискванията на закона и програмната си концепция.

Чл. 16 /1/ Операторът, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите оператори за неговото информационно отразяване

/2/ Всеки оператор съставя списък на предварително известните значими събития. Въз основа на тези предложения, НСРТ прави общ списък на значимите събития, за да гарантира свободния достъп до тях. Списъкът може да бъде актуализиран.

Чл. 17 /1/ Новините трябва да се разграничават от мненията и коментарите.

/2/ Предаванията, които включват мнения и коментари, трябва да се основават на принципа на плурализма.

Чл. 18 /1/Операторът носи отговорност за използването на виртуални образи по време на разпространяването на актуални и значими събития и друга информация.

/2/ Използването на виртуални образи трябва да допринася за илюстриране на разпространяваната информация или да спомага за цялостно и достоверно реконструиране на събитието. Недопустимо е те да се използват за изкривяване смисъла на разпространяваната информация.

/3/ Аудиторията трябва да бъде ясно уведомена по подходящ начин, че се използват виртуални образи в предаванията.

Чл. 19 /1/Операторите са длъжни да разпространяват програмите си на български език.

/2/ Използването на чужди езици е допустимо само:

1. При разпространението на чуждестранни аудиовизуални програми.

2. В специализирани и в образователни предавания

3. При препредаване по кабел или чрез спътник на чуждестранни радио и телевизионни програми или при препредаване на програмите на чуждестранни радио и телевизионни оператори, регистрирани в България

4. В предавания за чужбина

5. В предавания предназначени за малцинствени групи или за пребиваващи на територията на страната чужди граждани.

Чл. 20 /1/ Забранено е разпространяването на програми, които открито насърчават порнография, проповядват насилие или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните.

/2/ Предаванията, които съдържат елементи на порнография и насилие трябва да бъдат разграничени от останалата програма по подходящ начин, чрез специално подреждане на предаванията или по друг начин. Ако тези програми се разпространяват в некодирана форма, в началото на излъчването им и в паузите трябва да бъде показван специален предупредителен надпис или визуален символ.

Чл. 21. Образователните, здравните и другите специализирани предавания се съгласуват с действащото в тази област законодателство и се обозначават ясно като специализирани.

Чл. 22. Най-малко 10 процента от общото годишно програмно време на оператора трябва да бъде българска продукция. От него се изключва времето на информационните и спортни предавания, радио и телевизионните игри, рекламите, телетекста и телепазара.

Чл. 23/1/ Предаванията в излъчваните от операторите програми могат да бъдат създадени от продуценти на самия оператор или от външни продуценти.

/2/ Общите условия на договорите между оператора и продуцентите се уреждат във вътрешните устройствени актове на операторите.

Чл. 24. Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти не може да бъде по-малко от 10 процента от общото годишно време на програмата на оператора. От него се изключва времето на информационните и спортните предавания, радио или телевизионните игри, рекламите, телевизионния пазар и телетекста.

Чл. 25. Всяко предаване, включено в програмата на оператора, трябва да посочва продуцента си.

Чл. 26(1) Всеки оператор е длъжен да записва разпространяваните програми и да ги съхранява най-малко един месец от деня на разпространението.

/2/ В случай, че постъпи искане за право на отговор, или бъде образувано наказателно производство, предявен е иск или подадена жалба до НСРТ във връзка с радио или телевизионни програми, записите се запазват до приключването на спора

/3/ Засегнатите от програмите имат право на достъп до записите на съответния оператор и може да поискат копия от предаванията

Чл. 27 /1/ При обявяване на война, военно или друго извънредно положение компетентните органи могат да изменят реда и условията за разпространение на радио и телевизионни програми. Тези промени отпадат с приемането на акта за прекратяване на война или за отмяна на съответното извънредно положение.

/2/ В случаи на природни бедствия, тежки производствени аварии или други неотложни обстоятелства операторите са длъжни да изпълняват разпорежданията на компетентните държавни органи.

/3/ При условията на ал.1 и 2, се допуска изменение на програмната схема и последователността на разпространяваните програми за срока на преодоляване на неотложните обстоятелства и последиците от тях.

Чл.28 Кабелните оператори предлагат пакет от програми, създадени въз основа на сключени договори с други оператори на радио и телевизионни програми или с производители на аудиовизуални произведения.

ГЛАВА ТРЕТА

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И
БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ

Чл. 29. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са обществени оператори със седалище София.

Чл. 30/1/ БНР разпространява две национални програми и програма, предназначена за чужбина.

(2) БНТ разпространява две национални програми.

(3) Промяна в броя на програмите на БНР и БНТ може да сие извършва само със закон.

Чл.31(1) БНР и БНТ разпространяват и регионални програми чрез радио и телевизионни центрове.

(2) Устройството и дейността на радио и телевизионнитецентрове се уреждат във вътрешните устройствени актове на БНР и БНТ.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 32. Органи на БНР и БНТ са:

- управителен съвет

- генерален директор.

Чл. 33 /1/Управителните съвети се състоят от по седем члена. Генералните директори и назначените от тях Директори на програми са по право членове на управителните съвети.

/2/Членовете на управителните съвети трябва да имат най-малко пет години трудов стаж в радио или телевизия и да отговарят на изискванията за избор на членове на НСРТ.

/3/ Управителните съвети избират свои председатели. Председателите свикват и ръководят заседанията им.

/4/ Управителните съвети :

1. Определят насоките на развитие на БНР и БНТ

2. Приемат Правилник за организация и дейност на БНР и БНТ, както и други вътрешноустройствени актове

3. Приемат структурата, бюджета и щатното разписание

4. Утвърждават договори за реклама и спонсорство, както и други договори относно обновяването на дълготрайните материални активи

5. Ежегодно утвърждават разработените от Програмните съвети програмни схеми.

6. По предложение на генералните директори назначават и освобождават ръководителите на регионалните центрове

Чл. 34 /1/ Генералните директори осъществяват оперативното управление на БНР и БНТ и ги представляват.

/2/Генералните директори трябва да отговарят на изискванията за избиране на членове на управителните съвети. Те не могат да бъдат избирани за председатели на управителните съвети.

Чл. 35 /1/ Членовете на Управителните съвети на БНР и БНТ, които са избрани от НСРТ и Генералният директор имат мандат от 4 /четири/ години. Те могат да бъдат избирани за не повече от два последователни мандата.

/2/ Генералните директори и членовете на Управителните съвети могат да бъдат освобождавани от НСРТ преди изтичането на мандата им при груби и системни нарушения на този закон.

Чл. 36 /1/ Към управителните съвети на БНР и БНТ се създават програмни съвети.

/2/За членове на програмните съвети могат да бъдат избирани лица, които са в трудовоправни отношения с БНР и БНТ и са специалисти във всички области на радио и телевизионното творчество. Директорите на програми са по право членове на програмните съвети.

/3/ Реда и условията за избиране на програмните съвети, както и техните функции се определят във вътрешните устройствени актове на БНР и БНТ.

Чл. 37. Директорите на регионалните центрове осъществяват оперативното им ръководство. Те могат да сформират комисии и други звена, които да ги подпомагат в дейността им за отчитане на местните програмни нужди и интереси.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ПРОГРАМИ НА БНР И БНТ

Чл. 38. БНР и БНТ са длъжни да спазват в програмите си всички изисквания за националния обществен оператор, предвидени в този закон.

Чл. 39. Най-малко 50 процента от общото годишно програмно време на БНР и БНТ трябва да бъде европейска и българска аудиовизуална продукция. От него се изключват информационните и спортните предавания, радио и телевизионните игри, рекламите, телетекста и телепазара.

Чл. 40/1/ БНР и БНТ могат да бъдат продуценти на своите програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти.

/2/ Продуценти на информационните програми могат да бъдат само БНР и БНТ.

/3/ Външни продуценти на БНР и БНТ не могат да бъдат политически партии и организации, синдикати и религиозни организации.

/4/ Създаването на програми и на аудиовизуални произведения от външни продуценти става чрез възлагане или чрез конкурс.

/5/ Покупката на готови предавания или възлагането на предавания на външни продуценти става само срещу заплащане на определена в договора цена. Покупко-продажбата срещу предоставяне на програмно, рекламно време или по друг начин става с решение на Управителния съвет на БНР и БНТ с квалифицирано мнозинство от 2/3.

Чл. 41 /1/ БНТ и БНР имат право да излъчват безплатно кратки репортажи с времетраене не повече от 3 минути от събития, чиито изключителни права са на друг оператор.

/2/ БНР и БНТ имат право в новините си да цитират информация за събития, чиито изключителни права са на друг оператор. Тази информация се излъчва безплатно, като източникът й се обявява задължително и времетраенето й не може да надвишава 90 секунди.

Чл. 42. БНР и БНТ са задължени да не излъчват предавания по чл. 21, ал. 2 между 6.00 и 23.00 часа.

Чл. 43. Общото времетраене на всички излъчени реклами по БНР и БНТ не трябва да надвишава 10 процента от програмното време за деня. Рекламата за един астрономически час не трябва да надвишава 7 мин.

Чл. 44 /1/Право на обръщения по БНР и БНТ имат само Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Главният прокурор и Председателите на Конституционния, Върховния Административен и Върховния Касационен съд. Правото е лично и не може да се преотстъпва.

/2/ Политически дейци и представители на органите на държавна власт и управление могат да взимат участие в предавания на БНР и БНТ само когато са поканени за това.


РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 45 /1/ БНР и БНТ съставят самостоятелен бюджет.

(2) Средствата се набират от:

1. фонд "Обществени медии и нови технологии"

2. целево отпуснати средства от държавния бюджет

3. приходи от реклама и спонсорство,

4. приходи от отразяването на предизборните кампании

5. приходи от собствена стопанска дейност

Чл.46 /1/ БНР и БНТ могат да извършват собствена стопанска дейност, която е пряко свързана със създаването и разпространението на радио и телевизионни програми.

/2/БНР и БНТ не могат да придобиват дялово участие в други оператори на радио и телевизионни програми.

/3/БНР и БНТ не могат да бъдат съдружници в събирателни и командитни дружества.

РАЗДЕЛ ПЕТИ

ПОДПОМАГАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКА АУДИО-ВИЗУАЛНА ПРОДУКЦИЯ

Чл. 47 /1/ БНТ е длъжна да подпомага националното филмово производство, като отделя ежегодно не по-малко от 20 процента от приходите от рекламна и друга стопанска дейност

/2/ БНТ е длъжна да подпомага телевизионното филмово творчество, като отделя не по-малко от 20 процента от приходите си от рекламна и друга стопанска дейност и не по-малко от 5 процента от издръжката си, получена от фонд "Обществени медии и нови технологии", за създаването на нови аудиовизуални произведения.

Чл. 48. БНР е длъжно да отделя ежегодно не по-малко от 8 процента от издръжката си, получена от фонд "Обществени медии и нови технологии" за създаването на нови аудиовизуални произведения.

Чл. 49. БНР и БНТ са длъжни да осигуряват средства за художествените си състави, в рамките на годишната си издръжка.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОБРАЗУВАНЕ И СЪСТАВ

Чл. 50 /1/ Националният съвет за радио и телевизия /НСРТ/ е независим специализиран орган , който ръководи и контролира радио-телевизионната дейност, като се съобразява с обществения интерес.

/2/ НСРТ е юридическо лице със седалище София .

/3/ НСРТ самостоятелно утвърждава структурата и щата на своя апарат и приема правилник за организацията и дейността си.

Чл. 51 /1/ НСРТ се състои от 9 /девет/ члена, които трябва да са български граждани с подходящо образование и с професионален опит в областта на радиото и телевизионната дейност, далекосъобщенията, журналистиката и аудиовизията.

/ 2/ Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители избира шест от членовете на НСРТ, а Президентът на Републиката назначава останалите трима.

Чл. 52 /1/Процедурата за избиране на членове на НСРТ обхваща два етапа, чийто срок не може да надвишава два месеца.

/2/ В първия етап професионални и творчески организации, синдикати на радио и телевизионни работници, асоциации на радио и телевизионни разпространители, университети, асоциации на независимите продуценти и сдружения издигат кандидатурите за членове на НСРТ според вътрешните си устройствени актове.

/3/ Не могат да бъдат предлагани за членове на НСРТ:

1. Народни представители, министри, общински съветници, кметове, съдии, прокурари и други висши държавни служители

2. Лица, заемащи изборни длъжности в партии и синдикати

3. Лица, които са осъждани за извършване на умишлени престъпления от общ характер

4. Членове на Управителните съвети в радиото и телевизията или членове на техните семейства

5. Лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление на търговски дружества, чиято дейност е свързана с радиото и телевизията, както и членове на техните семейства

6. Служители и сътрудници на Службите за сигурност до 1990г.

Чл.53 /1/ Организациите по чл. 50 след публично обсъждане правят писмени предложения до Народното събрание и президента в едномесечен срок от откриването на процедура.

/2/ Председателят на Народното събрание и Президентът са длъжни да публикуват списък на кандидатите, който подлежи на публична дискусия.

/3/ В едномесечен срок от получаване на предложенията, държавните органи по Чл. 48, ал.2, всяка съобразно своята квота, избират от предложените кандидатури членове на НСРТ и определят размера на възнагражденията им.

Чл. 54 /1/Членовете на НСРТ имат мандат от 6 години.

/2/ Съставът на НСРТ се обновява на всеки две години, като след изтичане на двегодишния срок, напускат двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на Президента, а след изтичането на четиригодишния срок - двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на Президента.

/3/ Три месеца преди изтичането на мандата на съответните членове, председателят на НСРТ открива процедурата по Чл. 49.

/4/ Членовете на НСРТ с изтичащ мандат изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.

/5/ Всеки член на НСРТ може да бъде преизбиран

за още един мандат.

Чл. 55 . По време на своя мандат членовете на НСРТ не могат:

1. Да заемат друга платена длъжност освен като преподаватели в университети или сътрудници в научни организации

2. Да водят радио и телевизионни предавания

3. Да придобиват дялове и акции за участие в радио и телевизионни оператори и рекламни агенции. Това се отнася и за членовете на техните семейства

Чл. 56 (1) Преди да встъпят в длъжност членовете на НСРТ декларират пред органите, които са ги избрали, че:

1. Отговарят на условията по този закон

2. Не са и не са били служители и сътрудници на Службите за сигурност до 1990г.

(2) Членовете на НСРТ при встъпването си в длъжност и в края на мандата си попълват декларация за своето и на семейството си материално и имотно състояние.

Чл. 57 Член на НСРТ може да бъде освободен преди изтичане на мандата му:

1. По негова молба

2. При смърт или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца

3. При установяване на несъвместимост с изискванията за членство в НСРТ, описани в този закон

4. При влизане в сила на присъда за умишлено извършено престъпление от общ характер

Чл. 58. При настъпване на обстоятелства по Чл. 54, т. 1 -4, замяната на член на НСРТ се прави по процедурата на Чл. 49 Замяната има действие до края на мандата на сменения член. Ако срокът до края на мандата е по-кратък от 6 месеца, замяна не се прави и съветът продължава да функционира в намален състав.

Чл.59 . При изпълнение на функциите си членовете на НСРТ са независими.

Чл.60 /1/ НСРТ избира свой Председател с мандат от две години с тайно гласуване и мнозинство 3/4 от гласовете на всички членове. /2/ Председателят определя един от останалите членове за заместник-председател.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ПРАВОМОЩИЯ

Чл. 61. НСРТ:

1.Разработва националната медийна стратегия и следи за нейното изпълнение

2. Упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на радио и телевизонните оператори

3.Издава лицензи и изисква от съда отнемането на лицензите на операторитe по установения в този закон ред и условия

4. Налага и определя административни санкции при нарушаването на този закон

5.Дава становища при подготвянето на нормативни актове и при сключването на междудържавни споразумения в областта на радио и телевизионната дейност

6.Осигурява равнопоставен достъп на всички оператори до "Златен фонд" на БНР и БНТ, аудиовизуалните фондове на БНР и БНТ, Националната филмотека, фондовете на студиите за документални и игрални филми и други фондове, съдържащи чужди или български произведения с национално значение. НСРТ определя реда и начина за достъп, както и единни тарифи за тяхното ползване до изготвянето на Закон за Националния аудио-визуален фонд

7. Създава информационна банка за структурата на аудиовизуалния пазар и за разпространението на радио и телевизионни програми, като част от данните подлежат на специална защита.

8. На всеки три месеца НСРТ прави проучвания - социологически и експертни, за всички радио и телевизионни програми; статистически анализ за спазването на плурализъм в предаванията; за рейтинга на отделните предавания в програмите на операторите

9. Определя задължителните изисквания към методиката на тези проучвания

10. Избира, освобождава и определя възнаграждението генералните директори на БНР и БНТ и свой представител в Управителния съвет на фонд "Обществени медии и нови технологии"

11. Избира четирима от членовете на Управителните съвети на БНР и БН Т

12. Разглежда и взема решения по жалби на засегнати от радио и телевизионни програми.

13. Предлага на Министерския съвет да приеме тарифа за таксите за:

1. Ползване на радио и телевизионно разпръскване

2. Издаване на лицензи за разпространение на радио и телевизионни програми

14. Решава други въпроси, предоставени в негова компетентност от този закон

Чл. 62/1/ НСРТ провежда редовни заседания един път седмично по предварително обявен дневен ред.

/2/ НСРТ може да бъде свикан и по искане на Председателя или на една трета от членовете му.

/3/ За провеждането на заседанията е необходимо да присъстват седем от неговите членове.

Чл. 63 . Заседанията на НСРТ са открити освен в случаите на вземане на решения за даване, спиране и отнемане на лицензи и на избиране на Управителни съвети и Генерални директори на БНР и БНТ, както и при избирането на представител за Управителния съвет на фонд "Обществени медии и нови технологии".

Чл. 64. НСРТ взема решения, издава наредби, дава становища и отправя препоръки.

Чл. 65. НСРТ взема решения с мнозинство на присъстващите членове, освен когато този закон изисква друго мнозинство. При равен брой гласове решаващ е гласът на Председателя.

Чл. 66. НСРТ публикува ежегоден доклад и месечен бюлетин за дейността си.

Чл. 67. Председателят на НСРТ:

1. Свиква и ръководи заседанията на съвета

2. Организира и ръководи дейността на съвета

3. Представлява съвета

4. Издава наказателни постановления в случаите, предвидени в този закон

Чл. 68. За цялостната си дейност НСРТ се финансира от фонд "Обществени медии и нови технологии."

Чл. 69. Заплатите на членовете на съвета не могат да надвишават средния размер на заплатите на народните представители


ГЛАВА ПЕТА

ЛИЦЕНЗИРАНЕ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 70 /1/ За извършването на радио и телевизионна дейност и за вписване в търговския регистър или в регистъра на нестопанските организации е необходим лиценз, издаден от НСРТ по реда на този закон. /2/ НСРТ води публичен регистър за лицензираните оператори на българска територия и съхранява по един екземпляр от всички документи.

/3/ Съдържанието и реда за водене на регистъра и условията за предоставяне на данни въз основа на него се определят в Правилника за организацията и дейността на НСРТ.

Чл. 71 /1/ Който има лиценз за една радио или телевизионна програма в национален обхват, не може пряко или чрез друго, свързано с него лице да кандидатства за лиценз за още една програма в национален обхват.

/2/ Който има лиценз за една радио или една телевизионна програма в местен или в регионален обхват, не може пряко или чрез друго, свързано с него лице, да кандидатства за лиценз за още една програма в същия обхват.

/3/Който има издаден лиценз за разпространението на радио или телевизионна програма в ефир, може да кандидатства за лиценз за разпрастранението по кабел само на тази програма.

/4/ Който има издаден лиценз за разпространение на радио и телевизионни програми, не може да притежава повече от 20% дялове или акции в периодични печатни издания.

Чл. 72. Не могат да се издават лицензи за радио и телевизионни програми на държавни органи и на политически партии.

Чл. 73 /1/ Лицензът е личен.

/2/ Той може да се прехвърля на трети лица само с предварително писмено съгласие на НСРТ.

Чл. 74 /1/Срокът на лиценза за излъчване в ефир е :

1. 7 години за местен и регионален обхват на радиопрограма и 10 години за местен и регионален обхват на ТВ програма

2. 12 години за национален обхват на радиопрограма и 15 години за национален обхват на телевизионна програма

/2/ За излъчване по кабел лицензът се издава за срок от 7 години за радиопрограми и 10 години за телевизионни програми.

Чл.75/1/ Лицензът трябва да съдържа данни за:

1. Наименованието и седалището на оператора

2. Вида/обществен или търговски/

3.Дата на издаване

4. Началната дата за разпространение на програмата.

5.Срок

/2/ Техническите параметри, както и изискванията към излъчваните програми се описват в анекс, който е неразделна част от лицензията.

/3/ Операторите на радио и телевизионни програми са длъжни да започнат тяхното разпространение не по-късно от 12 месеца от датата на издаване на лиценза. За кабелните оператори този срок е три месеца.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИ

Чл.76 /1/ Всяка година, до края на месец октомври, Комитетът по пощи и далекосъобщения обявява свободните честоти за разпространение на радио и телевизионни програми с местен, регионален и национален обхват.

/2/ Редът и условията на съвместната дейност на КПД и НСРТ се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 77 /1/ НСРТ провежда конкурс за издаване на лиценз за оператори за разпространение на радио и телевизионни програми.

/2/ Конкурсът за издаване на лицензи се обявява публично в печата и в бюлетина на НСРТ. Обявлението задължително определя срок за подаване на документите.

/3/ Необходимите за кандидатстване документи, критериите за оценка и условията за участие се разработват за всеки конкурс и са общи за всички кандидати. Информацията се предоставя на кандидатите срещу заплащане на определена от НСРТ цена.

/4/ Конкурсът е присъствен и завършва с комплексна оценка на кандидатите.

Чл. 78/1/ Заявлението за участие в конкурса е писмено и към него се прилагат:

1.Решението за образуване, приет от учредителите учредителен акт, удостоверение за набрания капитал на оператора, както и списък на учредителите

2. Програмен проект, съобразен с изискванията на този закон, който включва: програмна концепция, програмен профил и времетраене на програмата, програмна схема, езика, на който ще се излъчва програмата, територията, на която ще се разпространява, предполагаемата аудитория и техническия способ за разпространение на програмата

3. Технически проект, одобрен от КПД

4. Към проекта се прилага документ, удостоверяващ професионалния опит и квалификация на ръководния екип в областта на радио и телевизионната дейност

5. Списък на допълнителните радио и телевизионни услуги, които оператора ще осъществява, подкрепени от документи за техническата им изпълнимост.

6. Бизнес план, свързан с финансирането на създаването и разпространението на радио и телевизионни програми.

7. Документи, осигуряващи финансово проекта за 75% от стойността за неговата реализация в първата една година.

8. Нотариално заверени копия от договорите, с които са придобили авторски права върху радио или телевизионните програми, които се предлага да бъдат излъчвани

9. Документ за внесена такса за участие в конкурса

/2/ Извън документите по ал.1 кабелните оператори представят списъка и схемата на програмите, които ще предават или препредават, както и списък на допълнителните услуги, които ще се предлагат чрез кабел.

Чл.79 /1/ Заявлението и приложените към него документи се изпращат в НСРТ, който си завежда в отделен входящ регистър.

/2/ Достъп до представените документи имат само членовете на НСРТ и изрично оправомощени от председателя служители.

/3/При наличие на пропуски в представените документи, кандидатите писмено се уведомяват за това.

/4/ Срокът за отстраняване на пропуските е седемдневен и тече от датата на уведомяването

/5/ Ако пропуските не бъдат отстранени в срока по ал.4, кандидатите не се допускат до участие в конкурса.

Чл. 80. НСРТ може да извършва самостоятелно проверки и проучвания на кандидатите в конкурса и на тяхното финансово състояние .

Чл. 81 /1/ НСРТ взема решение в едномесечен срок от обявяването на конкурса

/2/ НСРТ взема решението в закрито заседание, като взема предвид резултатите от проведени социологически изследвания на аудиторията.

/3/ Решението по ал.1 се взема от НСРТ с квалифицирано мнозинство от 2/3. За получаване на лиценз на национален оператор се изисква квалифицирано мнозинство от 3/4 от членовете на съвета.

/4/ Участниците в конкурса се уведомяват писмено в седемдневен срок от вземане на решението.

/5/ Резултатите от конкурса се публикуват.

/6/ Отказът да се издаде лиценз, неговото изменение и отнемане може да се обжалва пред СГС в седемдневен срок от съобщването. За мълчаливия отказ срокът тече от изтичането на срока по ал.1. Жалбата се разглежда по реда на ЗАП.

Чл.82 Три месеца преди изтичане срока на лиценза, операторите могат да подадат документи за продължаването му при спазване на първоначалните лицензионни условия.

Чл.83 /1/Операторите могат да искат изменение и допълнение на получените лицензи. Молбата трябва да е писмена и мотивирана.

/2/ Изменения и допълнения на лицензите могат да бъдат направени и служебно с решение на НСРТ при:

1. Промени във вътрешното и международното законодателство законодателство, приети от Република България

2. Промяна в техническите условия за излъчване

/3/ Промените по ал. 2 се извършват след писмено уведомяване, в което се излагат фактическите и правните основания за това.

Чл. 84. Лицензът се прекратява:

1. С изтичане на срока, за който е издаден

2. Ако изпълнението му е станало невъзможно

3. При ликвидация на лицензираното юридическо лице

Чл. 85 /1/ НСРТ може да поиска от компетентната съдебна инстанция отнемане на лиценза в следните случаи:

1. Съществени нарушения на закона или на лицензионните условия

2. Неплащане на лицензионните такси

3. Финансова или техническа неспособност на лицензирания да изпълнява задълженията си, съгласно лиценза

/2/ НСРТ отправя писмено предупреждение на лицензирания и определя срок за отстраняване на нарушенията.

/3/ След отнемането на лиценза НСРТ сезира съда за образуване на производство за ликвидация на юридическото лице, а в случаите, когато то има и друг предмет на дейност - за заличаване на правото да създава и разпрастранява радио и телевизионни програми.


РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ЛИЦЕНЗИОННИ ТАКСИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ

Чл. 86 /1/ При издаване на лицензи за създаване и разпространение на радио и телевизионни програми, операторите заплащат начални лицензионни такси.

/2/ Таксите са единни за всички оператори с един и същ обхват на програмата - местен, регионален и национален.

Чл. 87/1/ За право на използване на честотите за разпространяване на радио и телевизионни програми и за осъществяване на контрол, операторите заплащат годишни лицензионни такси по Закона за далекосъобщенията.

/2/ Два процента от тези такси се внасят във фонд "Обществени медии и нови технологии".


ГЛАВА ШЕСТА

ФИНАНСИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ И ТЪРГОВСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ФОНД "ОБЩЕСТВЕНИ МЕДИИ И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ"

СЪЗДАВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 88 /1/ Към НСРТ се създава фонд "Обществени медии и нови технологии", който е самостоятелно юридическо лице.

/2/ Фондът се управлява от Управителен съвет, който се състои от седем члена: по един представител на НСРТ, БНР, БНТ, КПД , Министерство на финансите и двама представители на частните оператори за разпространение на радио и телевизионни програми.

/3/ Управителният съвет избира изпълнителен директор, който осъществява оперативното управление на фонда и го представлява пред трети лица.

Чл. 89 Средствата по фонда се набират от:

/1/ Такси за ползване на радио-телевизионно разпръскване

/2/ Субсидии от държавния бюджет

/3/ Целеви средства от държавния бюджет за програми, свързани с въвеждането на новите технологии

/4/ Такси за издаване на лицензи за разпространение на радио и телевизионни програми

/5/ Процент от годишните такси на лицензираните оператори, определени съгласно Закона за далекосъобщенията

/6/ Лихви

/7/ Глоби, наложени по този закон

/8/ Други източници

Чл. 90. Набраните средства по фонд "Обществени медии и нови технологии" се изразходват за:

/1/ Издръжка на БНР и БНТ

/2/ Издръжка на Националния съвет за радио и телевизия.

/3/ Финансиране на културни и образователни проекти с обществено значение за програмите на всички оператори, но не повече от 20 процента от всички набрани средства

/4/ Финансиране на проекти за внедряване и използване на новите технологии от всички оператори

/5/ Други разходи.

Чл.91. Редът и начинът за набиране и изразходване на средствата по фонда се уреждат с наредба, приета от министъра на финансите.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ТАКСИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА РАДИО-ТЕЛЕВИЗИОННО РАЗПРЪСКВАНЕ

Чл. 92 /1/ Всяко българско домакинство заплаща такса за радио-телевизионно разпръскване.

/2/ Всяко българско домакинство заплаща само една такса независимо от броя на притежаваните радио и телевизионни приемници.

/3/ За ползването на допълнителни услуги чрез радио и телевизионни приемници се заплащат цени, определени от предоставящия ги оператор.

Чл. 93/1/ Ведомствата, организациите и стопанските субекти плащат такси за радио-телевизионно разпръскване, която се изчислява според броя на радио и телевизионните приемници

/2/ Ведомствата, организациите и другите стопански субекти са длъжни да регистрират ползваните от тях приемници и устройства за обществени нужди в съответната пощенска станция по местоживеене.

/3/ Не подлежат на регистриране портативните радио и телевизионни приемници.

/4/ Митническите органи и търговските организации изпращат на пощенската станция, в района на която е седалището им, екземпляр от фактура или митнически статистически формуляр. Върху изпратения екземпляр се поставя щемпел със следния текст: "Съгласно чл. 92, ал.1 и чл.93, ал.1 от ЗРТ притежателят на закупения /внесения/ приемник /устройство/ е длъжен в едномесечен срок да го регистрира в съответната пощенска станция."

/5/ Редът и условията за регистриране, абонамент и ползване се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 94 /1/ Размерът на таксата за ползване на радио-телевизионно разпръскване се определят ежегодно от Министерския съвет по предложение на НСРТ.

/2/ Размерът на таксите се съобразява с:

1. Разходите по разпространението на радио и телевизионни програми

2. Годишната инфлация и минималната работна заплата в страната

3. Инвестициите за създаване на културни и образователни програми и внедряване на нови технологии и услуги

Чл. 95. Министерският съвет може да освободи от заплащане на таксата по Чл. 92, ал.1 лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани, чуждестранни граждани, ако срокът на пребиваването им в страната е до шест месеца

Чл. 96 /1/ Не се дължи такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от Министерския съвет.

/2/Списъкът по ал.1 се публикува в бюлетина на НСРТ и периодично се актуализира.

/3/ Не се заплаща такса за наети приемници и устройства, приемници и устройства, използвани за двуседмичен изпитателен срок, както и за устройствата на НСРТ, БНТ, БНР, КПД и други ведомства и организации, които ги използват за служебни цели, свързани с радио и телевизионната дейност.

Чл.97. По предложение на НСРТ Министерският съвет определя реда за събиране на таксите по този раздел.



ГЛАВА ОСМА

ПРАВО НА ОТГОВОР

Чл. 98 /1/ При разпространяването на неверни факти за личния живот на гражданите или за дейността на държавните органи или организации операторът дължи на засегнатите право на отговор.

/2/ Правото на отговор не изключва административната , наказателната и гражданската отговорност.

Чл. 99 /1/ Правото на засегнатите се изразява в отговор, опровержение или поправка.

/2/ Отговорът, опровержението или поправката трябва да бъдат поискани писмено в седемдневен срок от деня на излъчването. В искането трябва да бъдат посочени неверните и неточните данни и оспорваните твърдения, както денят и часът на предаването.

/3/ Отговорът, опровержението или поправката се излъчват в три дневен срок от получаването им, в същото предаване или в равностойно време. Излъчването е безплатно, като не се допуска изменение или съкращаване на текста. В предизборен период срокът е 24 часа.

/4/ Времето за излъчване на отговора, опровержението или поправката не трябва да превишава двукратно времето, за което е била излъчена информацията, изискваща право на отговор.

Чл.100/1/ При отказ за излъчване на отговора опровержението или поправката засегнатите физически и юридически лица трябва да бъдат уведомени мотивирано и писмено в седемдневен срок от постъпване на искането.

/2/ В случай, че засегнатите лица не бъдат уведомени в седемдневния срок, се счита, че са получили отказ за излъчване на отговора, опровержението или поправката.

/3/ Немотивираният отказ за излъчване на отговора, опровержението или поправката може да бъде санкциониран от НСРТ и да бъде обжалван по съдебен ред.

/4/ Жалбата до НСРТ се подава в седемдневен срок от получаването на немотивиран отказ или след изтичането на срока по ал. 1 и 2. НСРТ е длъжен да се произнесе в тридневен срок след получаване на жалбата.

/5/ Искът се предявява до Районния съд в седемдневен срок от получаването на отказа или след изтичането на срока по ал. 1 и 2. Това не изключва други съдебни искове, според разпоредбите на Наказателния кодекс

/6/ Когато отговорът, опровержението или поправката се излъчат в срока по Чл. 99, ал. 3, уведомяване не е необходимо

Чл. 101/1/ При отказ за излъчване на отговора опровержението или поправката засегнатите физически и юридически лица трябва да бъдат уведомени мотивирано и писмено в седемдневен срок от постъпване на искането.

/2/ В случай, че засегнатите лица не бъдат уведомени в седемдневния срок, се смята, че са получили отказ за излъчване на отговора, опровержението или поправката.

/3/ Мълчаливият отказ за излъчване на отговора, опровержението или поправката се обжалва пред НСРТ, който трябва да я разгледа в седемдневен срок от постъпването й.

/4/ В случай, че жалбата е основателна НСРТ дава задължително предписание на оператора да излъчи отговора, опровержението и поправката.

Чл. 102 /1/ Правото на отговор, опровержение или поправка може да бъде отказано:

1. Ако се поставят под съмнение факти, установени с влязло в сила решение на съда

2. Ако отговорът опровергава факти, които вече са били официално доказани

3. Ако за излъчването на отговора е необходимо повече от двукратния размер на времето, за което е излъчена информацията, изискваща право на отговор

4. Ако искането е постъпило след изтичането на срока

/2/ В случай, че при упражняване правото на отговор възникне съдебен спор, отговорност носи ползващият право на отговор, а не операторът.

ГЛАВА ДЕВЕТА

РЕКЛАМА, ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 103. Рекламата и спонсорството се извършват от операторите съгласно условията, определени в този закон.

Чл. 104. Операторите имат право да създават и да разпространяват реклами. Отделни техни програми могат да бъдат спонсорирани.

Чл. 105/1/Рекламата и спонсорството се уреждат в писмени договори между операторите и рекламодателя или спонсора.

/2/ Операторът не може да предоставя изключителни права за извършване на рекламна дейност само на една рекламна агенция.

Чл.106. Правилата за рекламата важат и за телепазара, доколкото не е предвидено друго.


РАЗДЕЛ ВТОРИ

РЕКЛАМА

Чл. 107 /1/ Рекламите трябва да бъдат верни и не трябва да вредят на правата на потребителите.

/2/ Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

Чл. 108 /1/ Не се допуска разпространяването на реклами, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.

/2/ Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на расова, етническа, полова, религиозна или друга дискриминация.

/3/ В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

Чл. 109 /1/ Забранява се рекламата, която използва подсъзнателни средства.

/2/ Скритата реклама е забранена.

Чл. 110 /1/ Използването на виртуална реклама трябва да бъде ясно обозначено за аудиторията.

/2/ Виртуалната реклама по време на предаване на значими събития не трябва да променя действителния образ или да влошава неговото възприемане.

Чл. 111. Рекламиращият не трябва да оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 112. В рекламите не могат да се използват - държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, политически, икономически и информационни предавания.

Чл. 113 /1/ Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат излъчвани, само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

/2/ Забранява се пряката реклама на тютюнопушенето

/3/Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. Не може да бъде насочено към непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях. Самата реклама не може да използва непълнолетни като изпълнители в нея

2. Не трябва да свързва употребата на алкохол със спортни постижения или с управлението на превозни средства.

3. Не трябва да твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект или че решават лични проблеми.

4. Не трябва да насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки.

/4/ Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

/5/ Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се излъчва, само ако те са съобразени с изискванията на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.

/6/Със закон може да се забрани рекламата и на други стоки и услуги.

Чл. 114. Рекламите не обхващат съобщения на самия оператор, във връзка с неговата собствена програма или допълнителните услуги, предлагани от него, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се излъчват безплатно.

Чл. 115. Операторът не носи отговорност за съдържанието на разпространяваните реклами. Отговорност за рекламите носи рекламодателят

Чл. 116 /1/ Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

/2/Рекламите се групират в рекламни блокове. По изключение могат да бъдат излъчвани и отделни реклами.

/3/ Рекламата се излъчва между отделните предавания. По необходимост тя може да бъде включена и в самото предаване при условие, че не се нарушава неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските му права.

/4/ В предавания, съставени от отделни части или интервали, рекламите могат да бъдат разполагани само между тези части или интервали.

Чл. 117 /1/Реклами не се излъчват по време на религиозни служби и национални чествания.

/2/ Не се прекъсват за реклама новините, актуални предавания, документални филми и детски предавания, когато тяхното времетраене е по-малко от 30 минути. Когато времетраенето им е повече от 30 минути, се прилагат разпоредбите на Чл. 118.

Чл. 118 /1/ Излъчването на забавни предавания , както и на игрални или телевизионни филми с изключение на серии, сериали, документални филми може да бъде прекъсвано един път на всеки 45 минути, при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 минути. По-нататъшно прекъсване е възможно на всеки 20 минути след изтичането на два пълни периода от 45 минути.

/2/ Когато се прекъсват с реклами други предавания, извън посочените в ал. 1, трябва да изтече период поне от 20 минути между две последователни прекъсвания.

Чл. 119. Не се допускат платени репортажи в информационните емисии и политическите предавания.

Чл. 120 /1/ Общото времетраене на всички излъчени реклами не трябва да надвишава 15 процента от програмното време за деня.

/2/ Рекламата в един астрономически час не трябва да надвишава 12 минути.

Чл. 121 /1/ Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време за деня или за астрономически час. За тях важи изискването по чл.120, ал.1.

/2/При представянето на рекламите по ал.1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, политически, икономически и информационни предавания.

Чл. 122. Операторът не носи отговорност за съдържанието на разпространяваните реклами.

Чл. 123 /1/ Излъчването на телепазарни спотове може да увеличи общия процент на рекламното време за деня от 15 на 20 процента.Това не се отнася за специализираните телепазарни предавания.

/2/ Телепазарните предавания излъчвани от оператори, чиято дейност не е изцяло с телепазарна насоченост, трябва да имат минимална продължителност 15 минути без прекъсване.

/3/ Максималния брой телепазарни предавания на ден е осем. Общата им продължителност не трябва да надвишава два часа дневно.

Чл. 124. Ограниченията по предходния член не важат за оператори с телепазарна насоченост.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

СПОНСОРСТВО

Чл. 125 Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл. 126 /1/ Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни общности.

/2/ Не могат да бъдат спонсори на предавания организации,физически и юридически лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

/3/ Не могат да бъдат спонсорирани политически, икономически и информационни предавания, чиято тематика е сходна с основния предмет на дейност на спонсора.

/4/ Не могат да бъдат спонсорирани информационни предавания, които съдържат коментари и анализи.

Чл. 127. Спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 128 /1/Спонсорираните предавания не могат пряко да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

/2/ Името на спонсора се споменава, представя или обозначава по друг начин задължително в началото и в края на спонсорираното предаване.

/3/ Многократното споменаване или представяне на спонсора по време на самото предаване се подчинява на изискванията за реклама.

ГЛАВА ДЕСЕТА

НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

Чл. 129 /1/ Дигиталното разпространение на програми се подчинява на общите положения, програмните изисквания и принципите за реклама и спонсорство, описани в този закон.

/2/ Операторите, които използват дигитална технология за разпространение на програми, са длъжни да я прилагат с предимство в образователните и културни предавания.

Чл. 130. Всеки оператор, който предлага интерактивна телевизия, е длъжен да се съобразява с изискванията, които този закон поставя пред операторите.

Чл. 131. Средствата за осъществяване на интерактивна или друг вид подобна комуникация се използват доброволно от аудиторията и операторите не носят отговорност за тяхната употреба.

Чл. 132 /1/ Кодирането на програми, разпространявани по кабел или чрез спътник, е свободно.

/2/ Всеки оператор, който иска да кодира свои програми, трябва да го впише в документите си при кандидатстване за лиценз или да поиска допълнително вписване в лиценза си.

/3/ Декодерите и картите за тях се използват доброволно от аудиторията.

Чл. 133 /1/ Всеки оператор може да разпространява радио и телевизионни програми и чрез спътник.

/2/ Оператор, който ще излъчва чрез спътник, предоставя на КПД информация за техническите характеристики на сигнала, обхвата на покритие и времетраенето на разпространяваната програма.

/3/ Построяването на наземна спътникова станция и сключването на договор за разпространяване на програми чрез спътник се уреждат по ред и условия, определени от КПД.

Чл. 134 За информационната част на телетекста важат всички програмни изисквания, описани в този закон, а за рекламната му част важат всички норми, регулиращи рекламата.

Чл. 135 За съдържанието на телетекста отговаря операторът.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТ НА ОПЕРАТОРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ

Чл. 136 /1/ Операторите създават собствени правила за отразяване на всяка предизборна кампания. Правилата се публикуват.

/2/ Правилата уреждат различните форми на предизборните послания - обръщения, дебати, рекламни клипове, предизборна хроника и др.

Чл. 137. Политически сили, получили резултат под 1 % от действителните гласове на два последователни избора, както и тези, регистрирали кандидати в по-малко от една трета от избирателните райони, в програмите на Обществените оператори имат право само на обръщения

Чл. 138. Отразяването на предизборните кампании започва след изтичането на срока за регистриране на кандидатите и приключва в деня преди изборите

Чл. 139. Поредността за участие на кандидатите в предизборните предавания се определя чрез жребий, който се провежда по процедура по реда на чл.136.

Чл. 140 /1/ Разпространението на предизборни послания става срещу заплащане по цени, определени от съответния оператор.

/2/ Встъпителните и заключителни предизборни обръщения в БНР и БНТ са безплатни

/3/ Всеки оператор определя единни цени за продажба на програмно време за предизборни послания. Цените се публикуват

Чл. 141 /1/ Предизборните послания се излъчват в блокове и се отделят с подходящи аудио и визуални средства.

/2/ Не се допуска участие на действащи журналисти като изпълнители в предизборни клипове

/3/ Не се допуска излъчването на аудио и визуални символи или музика, пряко обвързани с политически сили

Чл. 142 /1/ Разпространението на социологически проучвания се извършва до деня преди изборите. В този ден се допуска разпространението само на вече публикувани социологически проучвания.

/2/ Излъчването на прогнозни резултати за изборите става след края на изборния ден.

/3/ Не се допуска излъчването на прогнозни резултати, направени от политически сили.

/4/ Обществените оператори с национален обхват обявяват прогнозни резултати за изборите от алтернативни източници

Чл. 143. При мажоритарен избор, в случай на провеждане на втори тур и балотаж, кандидатите могат да проведат до два предизборни дебата в различните оператори и да направят заключително обръщение.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 144/1/ НСРТ може да изисква от операторите материали, сведения и документи, както и да прави проверки на място, свързани само с осъществяването на контрола по спазването на този закон.

/2/ Операторите са длъжни да предоставят информация на членовете на НСРТ, от която зависи решаването на административен или съдебен спор

/3/ Сведенията, станали известни при или по повод осъществяването на контрола, не се разгласяват до приключване на производството.

Чл. 145. При констатиране на нарушения НСРТ отправя задължителни предписания към операторите.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

САНКЦИИ

Чл. 146. Който разпространява програми без лиценз или продължава да разпространява програми след изтичане на срока или отнемане на лиценза, се наказва с глоба от 5 млн. до 10 млн. лева.

Чл. 147. Който предлага допълнителни услуги, без да има разрешение в лиценза си за тях, се наказва с глоба в размер от 1 млн. до 5 млн. лева

Чл. 148. Който в предаванията си нарушава общите принципи и програмните изисквания на този закон, както и изискванията за реклама и спонсорство, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лева.

Чл. 149. Който не излъчи отговор, опровержение или поправка се наказва с глоба от 500 000 до 5 млн. лева

Чл. 150. Който нарушава правилата за отразяване на предизборната кампания се наказва с глоба от 500 000 до 5 млн. лева

Чл. 151. Който възпрепятства контролния орган при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба в размер от 1 до 5 млн. лева освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 152. Който нарушава лицензионните условия, се наказва с глоба от 5 млн. до 10 млн. лв.

Чл. 153 /1/ За нарушенията по този закон, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в тройния размер на предвидените глоби.

/2/ При повторно извършване на нарушенията глобите и имуществените санкции се удвояват.

Чл. 154/1/ Актът за установяване на административното нарушение се съставя от органите на НСРТ или от овластени от неговия председател лица.

/2/ Наказателни постановления за налагане на глоби или имуществени санкции се издават от председателя на НСРТ или упълномощено от него лице.

/3/Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на ЗАНН.




ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1 Разпоредбите на този закон не се отнасят до:

1. Радио и телевизионни програми създавани с цел разпространение само в една сграда.

2. Радио и телевизионни програми създавани с цел разпространение за нуждите на един стопански субект или организация, когато съдържанието на програмата се отнася до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

§ 2 По смисъла на този закон:

1. Разпространение - означава първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства на радио или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена /препредаването/ на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. Създаване - творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудиовизуална реализация с цел производство на предаване или програма.

3. Програма - система от всички елементи, които създава и разпространява операторът на една честота и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема

4. Предаване - самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. Профил - специфична характеристика на програмата, според нейното съдържание, насоченост и въздействие върху аудиторията. По своя профил операторите могат да бъдат:

А. С радио и телевизионни програми с общ профил

Б. С радио и телевизионни програми със специализиран профил: - тематични/културни, образователни, спортни, музикални, филмови и др./; - с конкретна аудитория/детска, младежка, трета възраст и др./; - с исключителна рекламна и пазарна насоченост/телепазарни канали и др./; - с друг специфичен профил/новини, информация, хумор и др.

6. Български аудиовизуални произведения - произведения създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени възоснова на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие, че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти

7. Европейски аудиовизуални произведения - произведения, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни, членки на ЕО или в страни, с които ЕС е сключил споразумения за аудиовизуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти

8. Значимо събитие - събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. Изключителни права - право за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио или телевизионен оператор

10. Свързани лица - 1. Лица, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество. 2. Лица, чиято дейност се контролира от трето лице. 3. Лицата, които съвместно контролират трето лице. Контрол е налице, когато едно лице притежава повече от 10% от акциите или дяловете с право на глас на друго лице или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му.

11. Допълнителна радио или телевизионна услуга - специализирана програма, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио или телевизионен оператор

12. Телетекст - програма - съвкупност от визуални образи и текст, която има информационна, справочна и рекламна част и е предназначена за разпространение /излъчване/ от телевизионен оператор

13. Реклама - Всяко публично съобщение във връзка с търговия, работа, занаят или професия, излъчено от обществен или търговски оператор и имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, вкл. на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламиращия е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва преките предложения, отправени към публиката, за продажба, покупка или наемане на стоки или осигуряване на услуги срещу заплащане

А. Скрита реклама - представяне чрез аудио или визуални средства на стоки, услуги или името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да заблуди публиката относно действителната си същност. Подобно представяне се счита за преднамерено, особено ако е направено срещу заплащане или друго възнаграждение.

Б. Подсъзнателни средства в рекламата - индиректни специфични /включително и технически / методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.

В. Виртуална реклама - реклама създадена по виртуален път или използваща виртуални образи

14. Телевизионен пазар - всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, вкл. имоти, права и задължения срещу заплащане.

15. Нови технологии - всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио и телевизионни програми.

А. Интерактивност - съвкупност от средства и методи включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с телевизионния оператор.

Б. Дигитално разпространение - Цифров метод за създаване и разпространение на радио и телевизионни програми, който разширява възможностите на честотния спектър за предаване и излъчване на допълнителни услуги.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3 /1/Този закон отменя Закона за радиото и телевизията, приет на 6 септември, 1996 година и публикуван в "Държавен вестник", бр.77 от 10 септември 1996 г.

/2/ Този закон отменя Чл.4 ал1, т.4 и Чл.5 т.3 от Закона за Концесиите, публикуван в Държавен Вестник бр. 92 от 17 октомври 1995 година.

§ 4 Чл.3 от Закона за защита на конкуренцията се изменя, както следва:

След думата " застраховки" се добавя "създаване и разпространение на радио и телевизонни програми"

&5 Получилите лиценз до влизането в сила на този закон, привеждат лицензите си в съответствие с изискванията на този закон в срок от шест месеца по реда и условията, описани в него.

§ 6 Процедурата за първоначалното избиране и назначаване на членове на НСРТ се открива от Председателя на Народното събрание в едномесечен срок от влизането на този закон в сила

&7 Съставът на НСРТ през първия мандат се обновява по жребий, на втората и четвъртата година за двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента. Жребият се тегли предварително, още при започването на мандата

&8 В едномесечен срок след влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява подходящи помещения и материално техническа база за работата на НСРТ

§ 9 До избирането на генерални директори, управителни и програмни съвети ръководните органи на БНР и БНТпродължават да осъществяват функциите си.

§ 10 В срок от 1 година от влизането на този закон в сила НСРТ разработва и внася в Министерски съвет проект за Закон за устройство и дейност на Националния аудиовизуален фонд, който обединява "Златен фонд" на БНР и БНТ, аудиовизуалните фондове на БНР и БНТ, Националната филмотека, фондовете на Студиите за документални и игрални филми и други фондове, съдържащи чужди или български произведения с национално значение.Фондът е публичен и предоставя аудиовизуални произведения срещу заплащане по единни цени за всички оператори.

София, 1.09.1997 г.

Законопроектът е изработен по инициатива на форум "Свободно слово" от работна група:

1. Бисера Занкова - медиен експерт в Нов български университет, юрист в комитета по пощи и далекосъобщения

2. Снежана Попова - медиен експерт в Софийския университет, Център за независима журналистика

3. Светлана Божилова - медиен експерт в Софийския университет, Център за независима журналистика

4. Евдокия Кьосева - Съюз на българските журналисти, юрист

5. Асен Манов - СЖБ "Подкрепа", юрист

6. Йонко Грозев - Български Хелзинкски комитет, юрист

7. Емил Георгиев - политолог, "Ноема"

8. Райна Константинова - БНР

9. Нина Спасова - БНТ

10. Люба Кулезич - БНТ

11. Галя Спасова - Форум "Свободно слово"

12. Петко Георгиев - Форум "Свободно слово"

13. Александър Велев - Форум "Свободно слово"

14. Виктория Стойчева - Форум "Свободно слово"

15. Виктор Ангелоев - Форум "Свободно слово"

16. Недка Недева - експерт в КПД

17. Сашо Стоянов - депутат

За изработването на законопроекта форум "Свободно слово" и работната група са спонсорирани от програма "Професионални медии" и фондация "Отворено общество"













МОТИВИ

към

проекта за Закон за радиото и телевизията

Представеният проект за Закон за радиото и телевизията е разработен върху основата на българския и чуждестранния опит при уреждането на създаването и разпространението на радио и телевизионни програми. Той отразява богата и актуална информация, както и различни виждания и гледни точки относно регулирането на електронните медии, което е доказателство за неговата съвременност и демократичност. Същевременно сложността и динамичността на отношенията, както и чувствителността но общественото мнение по повод на третираните проблеми задължават законодателният орган да подходи към представения проект като към изходен материал за допълнителни дискусии, размяна на мнения и активен диалог с гражданското общество, а също и за задълбочена юридическа работа с оглед неговото по-нататъшно прецизиране.

Законопроектът се стреми да регулира цялостно радио и телевизионната дейност като културна дейност с многообразните връзки на технически, технологични, информационни, програмни и социални въпроси. Обхватът на закона е създаването и разпространението на радио и телевизионни програми на територията на България. В тази насока освен правното положение на операторите, което е ключово за нормалното осъществяване на създаването и разпространението на радио и телевизионни програми, изискванията към самите програми, към рекламите и спонсорството, и правомощията на Националния съвет за радио и телевизия са уредени за първи път в нашето законодателство и редът и условията за упражняване на правото на отговор, като специфично средство за защита срещу намесата в личния живот на гражданите и заплахата за нарушаване на техни основни права. Във връзка с развитето на новите технологии и тяхното широко навлизане в радиоразпръскването и специално в дейността на операторите са разработени норми, чрез прилагането на които се цели рамково регулиране на тези процеси. Идеята е да се стимулира технологичното обновление, от една страна, и да бъдат гарантирани правото на изразяване на мнение и свободата на информация, от друга. Тази част от законопроекта се основава на насоките, разработени от европейските институции и на опита на развитите страни. За пръв път в нашето медийно законодателство се регулира и спътниковото предаване на програми, и допълнителните услуги, предлагани от операторите, една от които е телетекстът.Регулиран е специфичният начин на поднасяне на радио и телевизонни програми при кабелните оператори. Пакетът от програми, които се предлагат от тях за разпространение, трябва да бъдат одобрени от националния съвет за радио и телевизия. Специална глава е посветена на поведението на операторите на радио и телевизионни програми по време на предизборни кампании.

В законопроекта е застъпено становището, че системата на радио и телевизионните предаващи организации в България ще се развива като обществено-комерсиална. Операторите са разграничени по своите функции на обществени и търговски. Така законопроектът се вписва в рамките на европейското медийно законодателство и следва неговите традиции. Подробно е уредено правното положение на БНТ и БНР като обществени оператори с национално значение. Предвидена е възможност за създаването и на други обществени оператори върху публична или частна форма на собственост.

Независимостта на обществените електронни медии се осигурява чрез регламентирането на фонд "Обществени медии и нови технологии". Разходната част на фонда обхваща освен изръжката на двете национални медии, подпомагането на другите обществени оператори, както и на всички оператори -обществени или търговски - които внедряват нови технологии в своята дейност. Важна особеност на фонда е приходната му част, която основно ще се формира от заплащането на такси за радио и телевизионно разпръскване, както от всяко българско домакинство, така и от органи и организации, които притежават телевизионни приемници. Други постъпления ще се осъществяват чрез отпуснати средства от държавния бюджет, заеми, лихви, дарения и пр. Предвидена е възможност националните медии да набавят средства и от собствена стопанска дейност, реклама, спонсорство и др.

В законопроекта е уредена задълбочено процедурата за лицензиране на операторите. Право да създават и да разпространяват радио и телевизионни програми могат да придобиват юридически лица, регистрирани като търговци, или регистрирани по ЗЛС или по друг специален закон. Лицензиращият орган е Националният съвет за радио и телевизия, който работи съвместно с Комитета по пощи и далекосъобщения, като първият орган оценява качествата на програмния проект, а вторият - на техническия. Така предвидената процедура обаче предполага изменение на Закона за концесиите и изваждането на радиочестотния спектър от концесионния режим, което не е предмет на този закон. Това би могло да стане чрез приемането на един общ по отношение на Закона за радиото и телевизията закон, какъвто е Законът за далекосъобщенията, тъй като радиочестотният спектър не се ползва само за разпространение на радио и телевизионни програми, а и за извършването на други далекосъобщителни дейности.

Новата философия на законопроекта - плод на усилията на структура на гражданското общество - Сдружение "Свободно слово" - и в този смисъл уникален в нашето законотворчество, личи най-ярко в реда и условията, предвидени за издигане на кандидатури и за избиране и назначаване на членове на Националния съвет за радио и телевизия. Участието на професионални и творчески съюзи, асоциации и сдружения в процедурата по номинирането е ефективна гаранция за демократичността на конституирането на този орган и му придава обществена тежест и значение. Задължението на Народното събрание и на Президента на България да посочат членове измежду предложението от обществените организации лица е гаранция за широката представителност на Националния съвет за радио и телевизия и за неговата независимост от политически и икономически влияния. Балансираността на предлагания модел се постига чрез отчитането на интересите на различни обществени групи и слоеве. Друга гаранция за самостоятелността на органа при вземане на решения е избирането на на парламентарната квота с квалифицирано мнозинство. Съгласно чл.84 т. 8 от Конституцията на Република България Народното събрание избира и освобождава ръководителите на БНБ и на други институции, определени със закон. Народното събрание е суверенно само да определи процедурата за формиране на тези органи, приемайки съответен закон. Освен тези основни гаранции съветът притежава и достатъчно правомощия съгласно Закона за радито и телевизията, за да може да изпълнява ефективно възложените му важни ръководни и контролни функции в областта на радио и телевизонната дейност.

Подробно е уредено правното положение на БНТ и БНР като обществени оператори с национално значение. Предвидена е ръководна структура, която обхваща генерален директор, управителен и програмен съвет, който се създава към управителения съвет. В тази насока е подчертана и ролята на вътрешните устройствени актове на двете национални медии, които предвиждат реда и условията за избор на програмни съвети.

В Допълнителните разпоредби са намерили място най-често употребяваните понятия, чиито определения се основават на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и на Директивата на Европейския съюз "Телевизия без граници".

В Преходните и заключителните разпоредби с пар.4 се изменя Закона за защита на конкуренцията, като се създават условия за предотвратяване на концентрациите като вид нелоялна конкуренция в областта на създаването и разпространението на радио и телевизонни програми.

На Националния съвет за радио и телевизия е възложено по силата на пар.10 да подготви и да внесе в Министерския съвет проект за закон за създаване на национален аудиовизуален фонд. Това би позволило да се концентрира в една институция нациалното аудиовизуално наследство, т.нар. "златен фонд", който е важна част от българската култура.