БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНО РАЗВИТИЕ

З а к о н

за радиото и телевизията

 

Г л а в а п ъ р в а

 

Общи положения

Чл. 1.(1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.

(2) Радио- и телевизионна дейност е подготвянето и създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в открита или в кодирана форма, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен кръг лица.

(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. Радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;

2. Радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.

(2) Радио- и телевизионните оператори са юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 4. Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски.

Чл. 5. Търговските радио- и телевизионни оператори са търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които се създават с основна цел да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори могат да бъдат субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социалнозначима информация;

2. гарантират достъпа до националните и световните културни ценности и популяризиране на научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните и духовните ценности на българския народ, на националната наука, на образованието и на културата;

4. поощряват създаването и изпълнението на произведения на български автори.

Чл. 7. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени радиооператор, съответно телевизионен оператор, които:

1. осигуряват програми за всички български граждани;

2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език;

3. допринасят активно чрез своите програми за достъп на гражданите до разнообразното национално и европейско културно наследство;

4. създават програми, необвързани с политически, икономически, религиозни, етнически и други интереси;

5. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

6. прилагат новите информационни технологии, особено в програми с културен, образователен и специализиран характер;

7.отразяват различните идеи и убеждения в обществото с цел да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8.предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

Чл.8. (1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор само в предвидените в този закон случаи.

Чл.9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

Чл.10. При осъществяване на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. недопускане на предавания, които възхваляват или оневиня-ват жестокост или насилие;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предава-нията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

Чл.11.(1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Правото на свободно изразяване на мнение в радио- и телевизионни предавания може да бъде ограничавано само в случаите, изрично предвидени в:

1. закон;

2. правилниците на радио- и телевизионните оператори;

3. трудовите договори на журналистите.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят заповед, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения.

Чл.12. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не използват неточно или тенденциозно получената по ал.1 информация.

(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност, освен ако тя представлява предвидена от закон тайна.

(4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване.

Чл.13. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца за Българското национално радио и Българската национална телевизия и 1 месец за останалите, считано от датата на предаването.

(2) В случай че в сроковете по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответния архив и може да поиска от съответния радио или телевизионен оператор  да му бъдат направени копия със записа на предаването за негова сметка.

(4) Длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол за спазване на разпоредбите на този закон, имат право на достъп до материали във връзка с извършената от тях проверка.

Чл.14. (1) Журналистите, сключили договор с радио или телевизионен оператор, имат право да пазят в тайна източника на своята информация, като изрично посочват това.

(2) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

(3) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

Чл.15. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържаща информация, свързана с личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността й.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани,   чиито решения имат влияние върху цялото общество, която представлява публичен интерес.

(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато има влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение, с което изрично се постановява разгласяването на определена информация

Чл.16. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставяни от тях за разпространение.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат изготвяне, създаване или предоставяне за разпространение на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна, расова, сексуална и друга нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие.

(3) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(4) Текстове в цитирани документи не могат да се изменят.

(5) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(6) Когато в част от програмата е използвано предаване на друга радио- или телевизионна организация, това трябва да бъде посочено.

Чл.17. (1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- или телевизионно предаване, имат право на отговор .

(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата по ал.1 имат право да поискат писмено от съответния радио- или телевизионен оператор предоставянето на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) Радио- или телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговора, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 18. Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

 

Г л а в а в т о р а

 

Национален съвет за радио и телевизия

 

Раздел първи

Общи условия

Чл.19.(1) Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) е независим специализиран колегиален орган, който защитава свободата на словото и независимостта на радио- и телевизионните оператори и интересите на зрителите и слушателите.

(2) Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в дейността си с интересите на обществото и действа като негов представител по отношение на обществените оператори.

Чл.20. Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София.

Чл.21. В дейността си НСРТ се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл.22. Националният съвет за радио и телевизия приема правилник за устройството и дейността си.

Чл.23. Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд "Радио и телевизия".

 

Раздел втори

Състав на НСРТ

Чл.24.(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 (седем) членове, от които четирима се избират от Народното събрание и трима се назначават от Президента на Републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на Президента по ал.1 трябва да влязат в сила едновременно.

Чл.25. Член на НСРТ може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, журналистиката, аудиовизията, телекому-никациите, правото или икономиката.

Чл.26. Не могат да бъдат членове на НСРТ лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл.27. (1) По време на своя мандат членовете на НСРТ не могат:

1. да заемат друга платена длъжност освен като хабилитирани преподаватели във висши училища или научни организации;

2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции;

5. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;

6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(2) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на НСРТ, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това.

Чл.28. Преди встъпване в длъжност членовете на НСРТ подписват декларации, в които потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон.

Чл.29. (1) Членовете на НСРТ се избират или назначават за срок от 3 години.

(2) Едно лице не може да бъде член на НСРТ повече от 2 мандата.

Чл.30.(1) Мандатът на член на НСРТ се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето или при смърт.

(2) Освобождаването на член на НСРТ се извършва с решение:

1. при постъпване на писмена молба, подадена до председателя на НСРТ;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца,

3. при констатиране на несъвместимост с изискванията на този закон.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на НСРТ в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал.2 съответният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) Процедурата по определяне на нов състав на НСРТ се открива не по-късно от 1 месец преди изтичане на мандата на НСРТ.

(5) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл.31. (1) На първото си заседание членовете на НСРТ избират от състава си председател и секретар със срок до края на съответния мандат.

(2) Председателят:

1. представлява НСРТ;

2. свиква заседанията на НСРТ и ги ръководи;

3. подписва актовете на НСРТ, взети в изпълнение на този закон;

4. осъществява връзките на НСРТ с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.

(3) Секретарят:

1. ръководи работата на административно-техническите служби;

2. подготвя заседанията на НСРТ;

3. грижи се за спазване на приетите актове и за изпълнението на решенията на НСРТ.

(4) Председателят и секретарят могат да подават молба за предсрочно освобождаване като такива. В този случай НСРТ взема решение за предсрочно освобождаване без гласуване.

(5) Националният съвет за радио и телевизия по предложение на всеки от членовете си може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и на секретаря на НСРТ поради неизпълнение на техните задължения.

(6) В решенията по ал.4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Раздел трети

Правомощия на НСРТ

 

Чл.32.(1) Националният съвет за радио и телевизия:

1. обсъжда националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност и прави предложения пред Народното събрание и Министерския съвет за насоките на развитието й;

2. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

3. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

4. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;

6. дава становище по проекта за държавен бюджет в частта му за БНР и БНТ;

7. гарантира свободата професионалното саморегулиране в областта на радиото и телевизията;

8. организира изучаването на обществената оценка на дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;

9. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

10. дава становище относно измененията на   размера на таксите за издаване на лицензии за радио- и телевизионно разпространение;

11. прави предложения за издаване и отнемане на лицензии на радио- и телевизионни оператори;

12. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионната дейност;

13. приема правилник за устройството и дейността си;

14. определя състава на Управителния съвет на фонд “Радио и телевизия”, приема правилници за устройството и дейността на фонда и на Управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

15. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон.

(2) В изпълнение на своите правомощия НСРТ приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

Чл.33. Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. спазването на принципите по чл.10;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал.3 и чл.7;

3. отразяването на изборите за държавни органи и органи на местното самоуправление;

4. спазването на изискванията относно рекламата в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. спазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. спазването на изискванията за специализираните предавания, насочени към децата и младежта;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидени в закон ограничения.

Раздел четвърти

Заседания

 

Чл.34. (1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете на НСРТ, както и от една трета от членовете му, когато председателят откаже да го свика.

 

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл.35. Националният съвет за радио и телевизия провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред.

Чл. 36. При вземане на решенията си членовете на НСРТ се ръководят от принципите на :

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизион-ните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл.37.(1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всички членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал.1 и 5 u чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) Ако в едномесечен срок не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл.38. Решенията на НСРТ по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 и решенията с предложения за издаване и отнемане на лицензии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд

Чл.39. Националният съвет за радио и телевизия издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения.

Раздел пети

Възнаграждение

 

Чл.40. (1) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на НСРТ получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на 3 средномесечни заплати на заетите лица в икономиката по данни на Националния статистически институт.

(2) Възнаграждението на председателя е по-високо с 30 на сто, а на секретаря - с 20 на сто, от възнагражденията по ал.1.

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

 

Г л а в а т р е т а

 

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА

ТЕЛЕВИЗИЯ

 

Раздел първи

Общи положения

Чл.41. Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени  радиооператор, съответно телевизионен оператор.

Чл.42. Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

Чл.43. Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят, създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително телевизионен и видеотекст.

Чл.44.(1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.

(2) Държавата осъществява лицензионната политика в областта на далекосъобщенията за гарантиране разпространението на програмите на БНТ и БНР на цялата територия на страната.

Чл.45. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови телевизионни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за развитие и прилагане на цифрови технологии в радио- и телевизионната дейност.

Чл.46.(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудиовизуални произведения.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми.

Чл.47. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да бъдат продуценти на своите програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти.

(2) Продуценти на новини, икономически и политически предавания могат да бъдат само БНР и БНТ.

(3) Създаването на аудиовизуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно време на БНР и БНТ. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- или телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар.

(5) Принципите на отношенията и редът за провеждане на конкурса и за сключване на договора с външните продуценти се уреждат в правилник.

Чл.48. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да излъчват безплатно репортажи с времетраене до 3 минути от събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права на отразяване.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си информация с времетраене до 1 минута за събития, за които друг оператор има изключителни права на отразяване, като задължително обявяват източника на информация.

 

Раздел втори

 

Програми на БНР и БНТ

Чл.49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават национални и регионални програми.

(2) Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официалния език съгласно с Конституцията на Република България.

(3) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се подготвят и създават от местни радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните райони.

(4) Регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при подготвянето и създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

(5) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да подготвят и програми, предназначени за чужбина, включително за българите зад граница.

Чл.50. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл.51. Най- малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейска и българска аудиовизуална продукция.

Чл.52. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за сигурността и здравето на населението.

Чл.53. (1) Право на обръщения по БНР и БНТ имат Президентът на Републиката, председателят на Народното събрание, Министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНТ и БНР са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл.54. (1) По искане на Българската православна църква БНР и БНТ й предоставят програмно време за обръщения и за предаване на значими религиозни церемонии.

(2) Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.

(3) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 и 2 се определят в Правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл.55. Условията и редът за участие в предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят със закон.

Чл.56. Българското национално радио и Българската национална телевизия изработват правилници за рекламната си дейност. Те се прилагат и по отношение на регионалните програми.

 

Раздел трети

 

Управление на БНР и БНТ

Чл.57. (1) Органи на управление на БНР са:

1. Управителният съвет на БНР;

2. генералният директор на БНР.

(2) Органи на управление на БНТ са:

1. Управителният съвет на БНТ;

2. генералният директор на БНТ.

Чл.58.(1) Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност в съответствие с Кодекса на труда.

(2) В решението на НСРТ за избор на генерален директор и за утвърждаване на управителен съвет се определят основните елементи на тяхното трудово правоотношение.

(3) Генералният директор може да сключва допълнителни споразумения с членовете на управителния съвет относно осъществяването на техните права по Кодекса на труда.

Чл. 59. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 57, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.

(2) Лицата по чл.57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда .

(3) Лицата по чл. 57, които към момента на избора или утвърждаването на НСРТ са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по времето на мандата си.

Чл.60. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от НСРТ по предложение на съответните генерални директори.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния Генерален директор, който е председател на съвета по право.

Чл. 61. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

1.осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2.еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл.62. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е за срок от 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на НСРТ.

Чл.63. (1) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от НСРТ по предложение на съответния Генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на НСРТ.

(2) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл.64. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие;

2. приема правилници за организацията и дейността, за работната заплата, за разходването на извънбюджетни средства, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за конкурсите и договорите с външни продуценти;

3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. приема проектобюджета и го предлага чрез НСРТ за включване в проекта на Закона за държавния бюджет;

6. разпределя бюджета;

7. по предложение на Генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя тяхната структура и управление;

8. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

9. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

10. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

11. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочен в правилниците за организацията и дейността им;

12. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл.65. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор по негова инициатива или по искане на най-малко двама от членовете на съвета, както и от най-малко двама от членовете на съвета, ако генералният директор откаже да го свика.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл.66. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл.67. Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на НСРТ.

Чл.68. (1) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на НСРТ.

(2) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два мандата.

Чл.69. Мандатът на Генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на НСРТ;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

Чл.70. Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на неговото имущество;

3. предлага на НСРТ за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до НСРТ за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите, и

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.

Чл. 71. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

 

Раздел четвърти

 

Финансиране на БНР и БНТ

Чл.72.(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ могат в рамките на общия бюджет да утвърждават бюджети на регионалните радио- и тeлeвизионни центрове.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. трансфер от фонд „Радио и телевизия";

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

Чл. 73. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат производството на национална аудио-визуална продукция, като отделят за ново производство, както следва:

1. Българското национално радио отделя за български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от средствата по приходната част на бюджета си;

2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от средствата по приходната част на бюджета си.

 

Г л а в а  ч е т в ъ р т а

 

РЕКЛАМА, ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО

 

Раздел първи

Общи положения

Чл.74. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Отделни програми и предавания на радио- и телевизионните операторимогат да бъдат спонсорирани.

(3) Рекламата и спонсорството се извършват от радио- и телевизионните оператори съгласно условията, предвидени в този закон.

Чл.75. Рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори между радио- и телевизионните оператори и рекламодателя или спонсора.

Чл.76. Правилата за рекламатa важат и за телевизионния пазар, доколкото в този закон не е предвидено друго.

 

 

Раздел втори

Реклама

Чл.77. (1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.

(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно зa здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

Чл.78. (1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които cа основани на национална, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

Чл.79. (1) Забранява се рекламата, която използва подсъзнателни средства.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл.80. (1) Използването на виртуална реклама трябва да бъде ясно обозначено за аудиторията.

(2) Виртуалната реклама по време на предаване на значими събития не трябва да променя действителния образ или да влошава неговотo възприемане.

Чл.81. Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 82. В рекламите не могат да се използват държавният геpб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторитe журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 83. (1) Рекламите на стоки и ycлуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) Забранява се пряката реклама на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. не може да бъде насоченa към малолетни непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. не може да използва малолетни и   непълнолетни като изпълнители;

3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол не трябва да се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства;

4. не трябва да твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект или че решават лични проблеми;

5. не трябва да насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки;

6. не трябва да внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения;

7. не трябва да подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

 

(6) Със закон може да се забрани рекламата и на други стоки и услуги.

Чл.84. Не се разглеждат като реклама по смисъла на този закон съобщения на самите радио- и телевизионни оператоpи във връзкa със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл.85. Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за достоверността на разпространяваните реклами.

Чл.86. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена oт другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включвани и отделни реклами.

(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. По изключение тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските му права.

(4) В предавания, съставени от отделни части или интервали, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части или интервали.

Чл.87. (1) Реклами не се допускат по време на религиозни служби и национални чествания.

(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи документални филми и детски предавания.

Чл.88. Забавни предавания, както и игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж на всеки 45 минути, при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 минути. По-нататъшно прекъсване е възможно на всеки 20 минути след изтичането на два пълни периода от 45 минути.

Чл. 89. Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания.

Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата не може да надвишава:

1. за БНТ - 10 минути на денонощие и 3 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите обществени оператори - 6 минути на час.

(2) Ограничението по ал.1, т.1 не се отнася за програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение.

Чл.91. (1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.

(2) При представянето на рекламите по ал.1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 92. (1) Ограничението за времетраенето на рекламата не се отнася за телепазарните спотове и специализираните телепазарни предавания.

(2) Общият брой на телепазарните спотове не може да бъде повече от 8 за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.

(3) Всеки телепазарен спот трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал.2 не се отнасят за специализирани телепазарни канали.

 

Раздел трети

Спонсорство

Чл.93. Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл.94. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с основния предмет на дейност на спонсора.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване.

Чл. 95. Спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 96. (1) Спонсорираните предавания не могат пряко да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

(2) Името на спонсора се споменава, представя или обозначава по друг начин задължително в началото и в края на спонсорираното предаване.

(3) Споменаването или представянето на спонсора по време на самото предаване се подчинява на изискванията за реклама.

 

Гл а в а  п е т а

 

ФИНАНСИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДЕЙНОСТ

Раздел първи

Такси

Чл.97. (1) За приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща ежемесечна такса въз основа на всеки регистриран електромер независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници.

(2) Не се заплаща такса при регистриран електромер за трифазен ток.

Чл.98. (1) Гражданите заплащат такса по чл. 97 в размер 0,5 на сто от минималната работна заплата за страната по данни от Националния статистически институт за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната по данни на Националния статистически институт за всеки регистриран електромер.

Чл. 99. Таксата по чл. 98 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред в касите на електроснабдителните предприятия на "Национална електрическа компания" ЕАД.

 

Раздел втори

Фонд "Радио и телевизия"

Чл.100. Създава се фонд "Радио и телевизия" към НСРТ за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл.101. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от НСРТ.

Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на органа, осъществяващ държавната политика в областта на далекосъобщенията, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

(3) Националният съвет за радио и телевизия   приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.

Чл.102. Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл.103.(1) Националният съвет за радио и телевизия назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл.104. Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните ежемесечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. 50 на сто от първоначалните лицензионни такси, събрани от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) от оператори с индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност по смисъла на Закона за далекосъобщенията;

3. 50 на сто от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензиите радио- и телевизионна дейност;

4. лихви върху средствата, набрани във фонда;

5. дарения и завещания;

6. други суми, предвидени със закон.

Чл.105. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. финансиране на НСРТ;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на културни и образователни проекти с национално значение;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да осигурят по-нататъшното разпространение на радио- и телевизионните програми до население и/или територия, които са извън обсега на съществуващата далекосъобщителна мрежа;

6. управлението на фонда;

7. средства за "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка със събирането на таксите по чл. 97.

(2) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в БНБ за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия".

Чл.106. Превишението на средствата на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

 

ГЛАВА     ШЕСТА

 

ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ

Раздел първи

Общи положения

Чл. 107. (1) Лицензии за радио- и телевизионна дейност се издават след провеждане на присъствен конкурс.

(2) За лицензия могат да кандидатстват само юридически лица по смисъла на българското законодателство.

(3) Лицензират се без провеждане на конкурс, ако отговарят на определените изисквания :

1. Българското национално радио;

2. Българската национална телевизия;

3. лица, получили концесия за ползване на радиочестотния спектър - след сключване на концесионния договор;

4. кандидат, който единствен е заявил участие в конкурса.

Чл.108. (1) Лицензията е лична.

(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от ДКД по изключение след положително становище на НСРТ.

Чл. 109. (1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за концесия и/или лицензия като далекосъобщителен оператор, по този закон се издава самостоятелна лицензия.

(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.

(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал.2, ДКД може да отнеме лицензията само на това основание.

Чл. 110. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 116 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл.111. (1) Лицензиите се издават за срок до 10 години.

(2) В случаите по чл. 3, ал.3 срокът на лицензиите по този закон се съобразява със срока на концесионния договор или на лицензията по Закона за далекосъобщенията.

Чл.112 . (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието(фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10.

 

 

Раздел втори

Ред за издаване на лицензия

Чл.113.(1) Държавната комисия по далекосъобщения открива процедура за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност :

1. при представяне на писмено предложение от НСРТ ,

2. при заявление от заинтересувано лице, придружено с положително становище от НСРТ за откриване на лицензионна процедура.

(2) Отправянето на предложение за откриване на процедура от заинтересувано лице не обвързва ДКД да издаде лицензия в негова полза.

Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения открива процедура в двуседмичен срок от постъпването на предложението.

(2) В случаите по чл. 107 , ал. 1 и чл. 107, ал. 3, т. 4 ДКД приема решение за обявяване на конкурс, като определя неговите условия и одобрява конкурсната документация .

Чл. 115. (1) Решението за обявяване на конкурса се публикува в един централен ежедневник и в бюлетина на НСРТ.

(2) Обявлението задължително съдържа :

1. срока и реда за закупуване на конкурсната документация, размера и начина на плащане на такса за участие;

2. срока и мястото за подаване на документите за участие;

3. датата, мястото и часа на провеждане на конкурса.

Чл.116.(1) Заявлението за участие в конкурса е писмено и към него се прилагат:

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи удостоверяващи създаването на юридическото лице;

3. предложение за способ на разпространение на програмите;

4. декларация по член 110;

5. документ за внесена такса за участие в конкурса;

6. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

7. програмен проект - програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

8. доказателства за търговски и авторски права върху чужди програми;

9. документи във връзка с други изисквания, включени в конкурса.

(2) Документите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 се прилагат в запечатан плик.

Чл. 117. (1) Упълномощено длъжностно лице извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването им. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл.118. В 7-дневен срок от постъпването на заявленията за участие в конкурса заедно с приложените към тях редовни документи по чл. 116, ал. 1 упълномощеното длъжностно лице ги предоставя на НСРТ за становище.

Чл.119.(1) Достъп до представените документи имат само членовете на ДКД и на НСРТ.

(2) Членовете на ДКД и на НСРТ са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите по чл.116, ал.1 и в изразеното становище на НСРТ.

Чл.120. В едномесечен срок от предоставянето на документите на всички кандидати за конкурса НСРТ изпраща на ДКД писменото си обобщено становище относно спазването на програмните изисквания от всеки един от кандидатите заедно с проект за лицензионен акт.

Чл.121. Конкурсът се насрочва и провежда в съответствие със Закона за далекосъобщенията след постъпване на становището на НСРТ.

Чл.122. На спечелилия конкурса се издава лицензия в едномесечен срок от обявяването на резултатите.

 

Раздел трети

Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

 

Чл.123. (1) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на НСРТ.

(2) При констатиране на нарушения НСРТ в срок от 1 месец е длъжен да обсъди представените документи и доказателства и да направи предложение до ДКД относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или относно изменение или прекратяване на лицензията.

Чл.124.(1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски НСРТ прави предложение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал.1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал.1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

(4) В случаите по ал.3 НСРТ прави предложение до ДКД за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл.125. Лицензията се прекратява с:

1. изтичането на срока;

2. отнемането на лицензията;

3. прекратяването на юридическото лице.

Чл. 126. Лицензия на радио- и телевизионен оператор се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7 и 10.

Чл.127. (1) Отнемане на лицензия на радио- или телевизионен оператор се извършва от ДКД в съответствие със Закона за далекосъобщенията.

(2) Решението по ал.1 се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.

Чл.128. С отнемането на лицензията юридическото лице е длъжно да преустанови радио- или телевизионната си дейност.

Чл.129. (1) Най-късно 6 месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания.

(2) Държавната комисия по далекосъобщенията проверява наличието на условията за издаване на лицензия в случаите по ал.1 и в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на лицензията писмено уведомява лицензианта за становището си.

(3) В случаите, когато ДКД прецени, че няма основание за издаване на нова лицензия на същия лицензиант, за съответната дейност се обявява конкурс по реда на чл. 107.

(4) При провеждане на конкурса лицензиантът може да участва на общо основание.

 

ГЛАВА СЕДМА

 

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл.130. (1) За нарушение на разпоредбите на чл.11-13, чл. 15-17, чл. 75, чл. 77-83, чл. 86-90, чл. 94-96 и чл. 109, ал.3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 000 000 до 15 000 000 лева.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушения по чл.18 се прилагат административно-наказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 131. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на НСРТ.

(2) Наказателните постановления се издават от упълномощено от ДКД длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена /препредаването/ на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудиовизуална реализация с цел производство на предаване или програма.

3. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът чрез сигнал на определена честота и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. "Системно” е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти .

6. "Български аудиовизуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.

7. "Европейски аудиовизуални произведения" са произведе-ния, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни - членки на Европейския съюз, или в страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за аудиовизуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти.

8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. "Изключителни права" е право за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио или телевизионен оператор.

10. "Допълнителна информация" е специализирана информа-ция, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- или телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.

11. "Телевизионен текст" е буквено-цифрови данни, които имат информационна, справочна и рекламна част и са предназначени за разпространение от телевизионен оператор.

12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар.

а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;

б) "подсъзнателни средства в рекламата" са индиректни специфични /включително и технически / методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.;

в) "виртуална реклама" е реклама, създадена по софтуерен път или при използване на виртуални образи.

13. "Телевизионен пазap" е всяко пряко предложение кьм аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.

14. "Нови технологии" са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.

15. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с телевизионния оператор.

16. "Цифрови технологии" са технологии за създаване и paзпрocтранение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация, както и възможностите за качествено приемане.

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Националният съвет за радио и телевизия е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със самостоятелен бюджет до 2006 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелен бюджет до 2006 г.

(3) Издръжката на БНТ, БНР и НСРТ до 1 януари 2002 г. се осъществява само от държавния бюджет.

(4) Финансирането на БНР, БНТ и НСРТ се осъществява, както следва:

1. от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2002 г. 50 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 50 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";

2. от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г. 30 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 70 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";

3. от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г. 20 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 80 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";

4. от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г. 10 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 90 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";

5. от 1 януари 2006 г. издръжката на БНТ , БНР и НСРТ се осъществява от фонд "Радио и телевизия".

§ 3. (1) До 1 януари 2002 г. правомощията на управителния съвет на фонд “Радио и телевизия” по контрола върху постъпленията се осъществяват от НСРТ.

(2) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал.1 НСРТ определя членовете на управителния съвет на фонд “Радио и телевизия”, назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 101, ал. 3.

§ 4. (1) Радио- и телевизонните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 129.

(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 107 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимитедокументи по чл.116 с оглед на лицензирането си по реда на чл.107, ал. 1, 2 и 3 в срока по ал. 2.

§ 5. (1) Националният съвет за радио и телевизия, управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на досегашния закон, завършват мандата си.

(2) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл.64, т.3.

 

§ 6. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.

(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата съгласно условията на всички сключени договори превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл.90, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г.

§ 7. Този закон отменя …….

§ 8. Този закон влиза в сила 3 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.