Мотиви
към проекта за закон
за Българското национално радио
и Българската национална телевизия

Предлаганият проект за закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия цели да запълни една сериозна празнина в нормативната уредба на дейността на националните електронни медии и да отговори на належащата обществена необходимост от регламентиране дейността на двете институции, от ясно формулиране на техните задачи, отговорности и контрола върху дейността им.
Ограничаването на проекта за закон само върху дейността на националните медии БНР и БНТ се налага от правната логика и догматика. БНР и БНТ попадат в сферата на регламентация на публичното право, докато частните радио- и телевизионни станции са per definitio субекти на частното право и като такива попадат под действието на норми от друг правен отрасъл.
Проектът навлиза в една изключително чувствителна материя, доколкото регламентирането на дейността на националните медии предполага, от една страна, гарантиране на възможността на гражданите да упражняват конституционното си право на свобода на словото (чл. 39 от Конституцията), от друга страна, той трябва да гарантира материалната свобода на средствата за масова информация (чл. 40 от Конституцията), а от трета страна - да преодолее противоречието между тези основни принципи и установената и обективно наложила се форма на държавно финансиране на БНР и БНТ и статуса им на обекти - публична държавна собственост, както и от обстоятелството, че преносната мрежа е в разпоредителната сфера на ведомство - поделение на изпълнителната власт.
Главният проблем, който се поставя пред този закон, произтича именно от обстоятелството, че трансформирането на държавната медиа в обществена предполага разкриване на алтернативни източници за финансиране на скъпоструващата дейност на БНР и БНТ, различни от държавния бюджет. Обществената телевизия се основава на два стълба - независим обществен контролен орган, надзираващ програмната дейност на националните електронни медии, и обществено финансиране, изразяващо се в такси, събирани от притежателите на радио- и телевизионни приемници. За да се гарантира общественото финансиране на БНР и БНТ, а следователно и техният обществен статус, то би следвало да се установят такси за притежателите на радио- и телевизионни апарати. Законопроектът предвижда въвеждането на такива такси в размери, които биха били поносими от българските граждани, като създаването на система за събирането им, която да е ефективна и съобразена с изискванията на Конституцията и останалото законодателство е предоставено на поднормативна регулация.
С оглед на целесъобразността се предвижда един преходен период, през който системата на общественото финансиране ще бъде подкрепяна от държавна субсидия до укрепване и сработване на механизмите на набиране на такси. Целта е осъществяване на един плавен преход от държавна към обществена телевизия, без да се допуска евентуален финансов срив.
От друга страна, основната дейност на БНР и БНТ се изразява в създаване, изготвяне и разпространение на радио- и телевизионни програми. Тази дейност е от обществен интерес и има конституционно значение и следователно не може да бъде контролирана от държавата. С други думи, държавата, запазвайки известни правомощия спрямо БНР и БНТ в административно и финансово отношение, би следвало да се оттегли от каквато и да е намеса в програмната политика на тези медии.
Предлаганият законопроект постига това, като възприема едно строго разграничение между елементите "програма" и "организация" на БНР и БНТ. С тази цел се предлага създаването на два основни органа на тези медии: "Генерални директори" и един общ за двете "Национален радио-телевизионен програмен съвет".
Националният програмен съвет е орган, натоварен с формулиране на програмната политика и определяне на приоритетите на програмите на БНР и БНТ. В неговия състав се предвижда участието на представители на областите, с което се цели по-широко представителство на интересите на провинцията в програмите. Предлага се членовете на съвета за бъдат изявени и общественопризнати интелектуалци и представители на художественотворческата интелигенция, което ще повиши авторитета на органа и ще намали възможността от външна намеса в неговата работа. Квалифицираното мнозинство, необходимо за избирането на членове на съвета и гласуването поотделно за всяка кандидатура са допълнителна гаранция за качествен подбор. Генералните директори на БНР и БНТ са административни ръководители на двете институции. Те носят цялата отговорност за тяхната дейност (вкл. и програмна) и са овластени с широки правомощия. Предлага се генералните директори да бъдат избирани от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Широко място в проекта е отделено на принципите на програмите, които трябва да са плуралистични, балансирани и да отговарят на интересите на обществото от демократизъм и цивилизованост. Отчетени са изискванията на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и другите международни документи в тази област. За пръв път в нормативен акт се определят принципите на регионалните програми, излъчвани от съответните РТ-центрове. Засилването на тяхната тежест и задължението им за процентно участие в националните програми би допринесло за повишаване на самочувствието, ангажираността и отговорността на регионите и е стимул за местното развитие.
Възприемането на идеята, че БНР и БНТ са институции с национално значение, е последователно изведено и чрез изискването държавата да поеме разходите по техническото им разпространение. Въвежда се законово изискване към ведомството по далекосъобщенията да създаде условия за покриване от националните програми на погранични райони, в които живеят български етнически общности.
Смятаме, че така предложеният законопроект може да гарантира едно трайно и конституционосъобразно уреждане на отношенията в тази област.

Проект
Закон
за Българското национално радио
и Българската национална телевизия

I. Статут и дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия

Задачи и правен статут

Член 1. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия (по-надолу БНР и БНТ) са организации, предлагащи услуги в областта на радиото и телевизията с национално значение и в обществен интерес.
(2) Седалище на БНР и БНТ е град София.
(3) БНР и БНТ са юридически лица на публичното право. Собствеността върху имуществото на БНР и БНТ е публична държавна, освен ако в този закон за части от това имущество е определено друго.

Дейности на БНР и БНТ

Член 2. Обществените услуги, предлагани от БНР и БНТ по смисъла на този закон, се изразяват в създаването, подготовката и излъчването на радио- и телевизионни програми по наземен, кабелен, спътников и други технически способи, предназначени за непосредствено приемане от населението и в предлагането на телетекстни и други нови радио- и телевизионни услуги.

II. Програми

Национални програми

Член 3. (1) БНТ създава, подготвя и разпространява една национална телевизионна програма.
(2) БНР създава, подготвя и разпространява една национална радиопрограма и една радиопрограма за чужбина, включително и за българите зад граница.
(3) БНР и БНТ си оказват творческо сътрудничество при създаването и подготвянето на националните програми.

Регионални програми

Член 4. (1) Регионалните програми са собствени програми на регионалните телевизионни центрове в Благоевград, Варна, Пловдив, Русе и регионалните районни радиостанции в Благоевград, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен, които са предназначени изключително за населението в съответните райони и се отличават със собствен облик, съобразен със спецификата на региона.
(2) Регионалните програми се създават и подготвят от регионалните центрове и подлежат на одобрение от Националния програмен съвет на БНР и БНТ (по-надолу Национален програмен съвет).
(3) Регионалните радио- и телевизионни центрове участват при създаването и подготвянето на националните радио- и телевизионни програми. Квотите на регионалните центрове в рамките на националните радио- и телевизионни програми се определят от Националния програмен съвет, като се отчитат възможностите на регионалния център и спецификата на региона.
(4) Регионалните радио- и телевизионни центрове са подчинени в административно отношение на БНР и БНТ, а по отношение на програмата на Националния програмен съвет. Директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове се назначават от генералните директори, съответно на БНР и БНТ.
(5) Генералните директори на БНР и БНТ са длъжни да предприемат мерки за кадровото и техническо обезпечаване на регионалните радио- и телевизионни центрове по такъв начин, че да бъде гарантирана възможността за изпълнение на поставените им задачи.
(6) Регионалните радио- и телевизионни центрове могат да уговарят помежду си сътрудничество при производството на програми. Съвместно производство на програми, надвишаващи тридесет минути на ден, трябва да бъде одобрено от Националния програмен съвет.

Свобода и обществена отговорност на БНР и БНТ

Член 5. БНР и БНТ осъществяват дейността си на основата на гарантираната от Конституцията свобода на средствата за масова информация и в сътрудничество с всички значими политически и обществени сили и групи в страната, в рамките на действащите закони. БНР и БНТ се съобразяват в програмната си дейност с интересите на цялото общество.

Задачи на програмите

Член 6. (1) БНР и БНТ предлагат в програмите си изчерпателен преглед на събитията във всички съществени области на живота в страната и чужбина. Техните програми служат на информацията и образованието, на културното издигане и развлечението на гражданите. Основна цел на програмите е подпомагането на свободното формиране на лично и обществено мнение.
(2) Националните програми трябва да съдържат изчерпателна информация за текущи събития в отделните региони на страната.
(3) Програмите на БНР и БНТ трябва да отчитат интересите и потребностите на всички обществени групи.
(4) Програмите на БНР и БНТ трябва да съдържат най-малко 30% българска национална културна телевизионно-филмова продукция.

Принципи на програмите

Член 7. (1) В своите програми БНР и БНТ са длъжни да защитават конституционно установения ред. Те служат на интересите на народа и се ръководят от върховните цели на цялото общество.
(2) Програмите и филмите на БНР и БНТ трябва да спомагат за издигане на обществения морал.
(3) БНР и БНТ трябва да отразяват в програмите си многообразието на мнения и мирогледи, на политически, научни и религиозни възгледи в обществото. Те трябва да уважават човешкото достойнство и защитават правата на човека.
(4) В своята програмна дейност БНР и БНТ се ръководят от изискването за обективност и безпристрастност. По спорни въпроси от обществен интерес трябва да бъдат представяни балансирано различни гледни точки.
Програмите не могат да служат едностранно на интересите на която и да било партия или обществена група.
(5) Информационните предавания трябва да са всестранни, правдиви и делови. Новините трябва да бъдат проверявани за достоверност и произход преди излъчване. Редакторите отговарят за надпартийността и безпристрастието при подбора на новините. Коментарите трябва да са почтени, да се разграничават от новините и да се представят като лично мнение с назоваване на автора.

Принципи на регионалните програми

Член 8. Регионалните радио- и телевизионни програми трябва да отразяват в частност събития от местно значение, местни политически и културни прояви, както и да запознават публиката с икономическото развитие на региона.

Реализиране на програмите

Член 9. (1) БНР и БНТ създават и подготвят програмите със собствени сили и средства. Това се отнася особено за новини и публицистични предавания и телевизионни филми.
(2) В рамките на програмните си задачи БНР и БНТ могат да възлагат производството на отделни предавания и филми на трети лица. Преценката за това какви предавания и телевизионни филми могат да се произвеждат от трети лица, се прави от Националния програмен съвет. БНР и БНТ могат да сключват договори с други радио- и телевизионни компании и дружества, работещи в сферата на аудиовизията за доставка или обмен на програми.
(3) БНР и БНТ не могат да притежават дялови участия в частни радио- и телевизионни организации.

Недопустими предавания

Член 10. (1) В предаванията си БНР и БНТ не допускат разпалване на политическа, религиозна и етническа вражда и ненавист сред обществото.
(2) Програмите не могат да възхваляват или оневиняват жестокост и насилие, както и да пропагандират война.
(3) Програмите на БНР и БНТ не могат да включват елементи с порнографско съдържание.
(4) Недопустими са предавания, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите. Филми и други предавания, които не се препоръчват за малолетни и непълнолетни, могат да се излъчват само във времето между 24.00 и 6.00 часа.

Представяне на реклама

Член 11. (1) Рекламата трябва да бъде отделена от останалата програма и да бъде обозначена като такава. Рекламата не може да оказва въздействие върху останалите програмни части. Реклама, насочена към деца и младежи не може да използва тяхната неопитност.
(2) Рекламата трябва да бъде излъчвана в блокове. Телевизионни предавания с продължителност по-дълга от 45 минути могат да бъдат прекъсвани от рекламни блокове по веднъж на всеки 45 минути. Реклама по време на спортни предавания се излъчва в естествените паузи.
(3) Предавания, подпомагани от трети лица (спонсори) не могат да съдържат реклама на спонсора, но могат да го упоменават. Спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието на подпомаганото предаване. Спонсориране изцяло на програмите на БНР или БНТ не се допуска.

Продължителност на рекламата

Член 12. (1) БНР и БНТ представят реклама в програмите си до 20.30 часа. Ограничението не се отнася до спонсорирането на програми.
(2) Времето, което се отделя за излъчване на реклами, не може да надхвърля 15 процента от времетраенето на цялата програма.
(3) БНР и БНТ изработват вътрешни правила за излъчване на реклама. Тези правила се прилагат и по отношение на регионалните програми.
(4) Националният програмен съвет следи за точното изпълнение на разпоредбите, засягащи рекламата от страна на БНР и БНТ.

Достъп до ефир на трети лица

Член 13. (1) БНР и БНТ са длъжни да предоставят при поискване достъп до ефир незабавно и безвъзмездно на представители на правителството и на държавни и обществени органи за разпространяване на служебни съобщения в случай на бедствие или на друга непосредствена заплаха за здравето и сигурността на населението.
(2) БНР и БНТ са длъжни да предоставят незабавно и безвъзмездно необходимото ефирно време на президента на републиката.
(3) Партии и други политически организации получават достъп до ефир по време на кампании за избиране на народни представители или на президент на републиката. Редът и условията за провеждане на предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят в Избирателния закон.
(4) По искане на Българската православна църква БНР и БНТ предоставят време за предаване на значими религиозни церемонии. Други официално регистрирани изповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.
(5) Отговорност за формата и съдържанието на програмите по този член носят органите или организациите, които са получили достъп до ефир.

Опровержение и поправка

Член 14. (1) БНР и БНТ са длъжни да излъчват опровержения или поправки, поискани от лица или органи, засегнати непосредствено от разпространени в програмата неверни твърдения или погрешни факти за тяхната личност или дейност.
(2) Задължение за излъчване на опровержения или поправки не възниква, когато:
1. засегнатото лице или орган няма основателен интерес от излъчването;
2. по своя обем опровержението или поправката надхвърлят значително оспорваната част от програмата;
3. опровержението или поправката имат наказуемо съдържание.
(3) Опровержението или поправката трябва да бъдат поискани писмено и да са подписани от засегнатото лице или негов законен представител. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните факти, часът и датата на излъчването на програмата.
(4) Опровержението или поправката трябва да бъдат излъчени в същия часови пояс, в който е било излъчено оспорваното предаване, без съкращения или поправки. Излъчването на опровержение или поправка е безплатно.
(5) БНР и БНТ могат да откажат излъчване на опровержение или поправка писмено и мотивирано. Този отказ може да се обжалва пред съда.
(6) Горните разпоредби не се прилагат, когато са разпространени точни съобщения за публични заседания на държавни или обществени органи и на съдилищата.

Задължение за съхраняване на записи

Член 15. (1) БНР и БНТ са длъжни да записват и съхраняват всички излъчени програми.
(2) Лице, което твърди основателно, че е било засегнато от излъчено предаване, има право на достъп до архива на БНР и БНТ и може да поиска да бъдат направени копия на програмите за негова сметка. БНР и БНТ са длъжни да съобщят при поискване имената и адресите на лицата, носещи отговорност за оспорваните програми.
(3) Разпоредбите на този член не отменят задължението на БНР и БНТ да събират и съхраняват звуков и видеоархив.

III. Управление и надзор

Органи

Член 16. (1) Органи на БНР и БНТ са: 1. Националният програмен съвет. 2. Генералните директори.
(2) Орган или член на орган може да бъде лице, което е български гражданин, има местожителство на територията на страната, не е осъждано и не е лишавано от правото да заема обществена длъжност.
(3) Членовете на Националния програмен съвет се ръководят в дейността си от интересите на обществото и са негови представители по отношение на програмната политика на националните електронни медии. Те не могат да получават или изпълняват поръчки от какъвто и да е характер, свързани с изпълняваната от тях обществена функция.
(4) Генерален директор на БНР или БНТ не може да бъде член на Националния програмен съвет. Същото се отнася и за служители или постоянни сътрудници на БНР или БНТ.
(5) Членове на Националния програмен съвет не могат да извършват дейности срещу заплащане в рамките на БНР, БНТ, други радио- или телевизионни организации или обединения на такива организации.
(6) Членове на Националния програмен съвет не могат да сключват договори с БНР или БНТ в качеството си на собственици, съдружници, членове на управителни съвети, служители или представители на стопански предприятия от свое или чуждо име и за своя или чужда сметка. В случай на конфликт с тази разпоредба членството се прекратява автоматично.

Състав на Националния програмен съвет на БНР и БНТ

Член 17. (1) Националният програмен съвет се състои от петнадесет членове, избирани от Народното събрание по предложение на парламентарни групи или отделни народни представители. Народното събрание гласува поотделно всяка предложена кандидатура. Член на Националния програмен съвет се избира с мнозинство от две трети от присъстващите народни представители.
(2) При избора на членове на Националния програмен съвет се предпочитат изявени, обществено признати и ползващи се с високо доверие представители на културата, науката и изкуството.
(3) Не по-малко от петима от членовете на Националния програмен съвет трябва да имат постоянно местожителство на територията на области, различни от София-град.
(4) На първото си заседание Националният програмен съвет избира председател измежду своите членове. Председателят се избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета.

Мандат, представителство и финансиране на Националния програмен съвет

Член 18. (1) Членовете на Националния програмен съвет се избират за срок, равен на мандата на Народното събрание.
(2) Предсрочни парламентарни избори не са основание за подмяна на състава на Националния програмен съвет.
(3) Членовете на Националния програмен съвет могат да бъдат заменяни с други само
1. в случай на смърт
2. по тяхно искане.
(4) В този случай Народното събрание избира нов член на мястото на напусналия по реда на чл. 17.
(5) Дейността на Националния програмен съвет се финансира от постъпленията от такси и от бюджетната субсидия.
(6) Членовете на Националния програмен съвет имат право на средства, необходими за упражняване на функциите им.

Задачи на Националния програмен съвет на БНР и БНТ

Член 19. (1) Националният програмен съвет представлява интересите на обществото по отношение на програмите на БНР и БНТ, като държи сметка за многообразието на мненията на гражданите.
(2) Съветът формулира програмната политика на БНР и БНТ. По-специално той определя приоритетите на програмите и следи за баланса между информационните, образователни, културни и развлекателни елементи в тях.
(3) Съветът се произнася върху годишните, полугодишни и тримесечни програмни планове на БНР и БНТ. Указанията на съвета по въпроси, засягащи програмата, са задължителни за БНР и БНТ.
(4) Съветът следи за спазването на принципите на програмите, формулирани в този закон (чл. 8 до чл. 12) и консултира генералните директори на БНР и БНТ по въпроси, засягащи програмата. В случай, че установи нарушение на програмните принципи, съветът уведомява генералните директори писмено за това и ги задължава да преустановят нарушението, ако то е продължително, или да не го допускат в бъдеще.
(5) Компетенциите на Националния програмен съвет по предходните три алинеи се разпростират и върху регионалните радио- и телевизионни центрове. В този случай консултациите и указанията по ал. 4 се отнасят до директорите на регионалните центрове и са задължителни за тях.
(6) Националният програмен съвет изпълнява по-специално следните задачи:
1. приема решения относно принципите на програмната политика на БНР и БНТ;
2. приема с решения годишните програмни планове на БНР и БНТ, представени от генералните директори;
3. приема решения относно възлагане на производство на програми на трети лица, съгласно чл. 9, ал. 2 по предложение на генералните директори;
4. приема статутите и одобрява структурите на двете институции по предложение на генералните директори;
5. изказва мнение при назначаването на програмни директори и главни редактори в БНР и БНТ;
6. дава съгласие за сътрудничество между регионалните центрове по смисъла на чл. 4, ал. 6;
7. взема решение за сезиране на компетентните държавни органи в случаите, посочени в настоящия закон;
8. действа като специализирано експертно тяло по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите, като дава становища във връзка с предложения за предоставяне на концесии за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите.
(7) При изпълнение на възложените му задачи съветът има право на достъп до документи на БНР и БНТ, имащи пряко отношение към програмата.

Заседания на Националния програмен съвет на БНР и БНТ

Член 20. (1) Националният програмен съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж на три месеца. На заседанията на съвета се поканват задължително генералните директори на БНР и БНТ и директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове. Главните секретари на БНР и БНТ отговарят за организационно-техническата осигуреност в работата на НПС. Заседания за обсъждане на годишните програмни планове на БНР, БНТ и регионалните центрове се свикват задължително през първия месец на календарната година.
(2) Националният програмен съвет може да покани за участие в заседанията си сътрудници на БНР, БНТ или регионалните центрове, които да бъдат изслушвани по въпроси от тяхната компетентност.
(3) Заседанията на Националния програмен съвет са открити. На тях се води протокол.
(4) По преценка на Националния програмен съвет той може да провежда отделни заседания, засягащи само дейността на БНР или само дейността на БНТ, както и съвместни заседания с представители и на двете институции.

Решения на Националния програмен съвет на БНР и БНТ

Член 21. (1) Националният програмен съвет може да взема решения, когато всичките му членове са били редовно поканени и са се явили най-малко две трети от тях.
(2) Съветът може да взема решения без оглед на кворума по предходната алинея, ако в подходящ срок след датата на заседанието, на което не е постигнат кворум, се свика ново заседание.
(3) Генералните директори на БНР и БНТ и директорите на регионалните центрове имат право на съвещателен глас. Тяхното неявяване на заседания не се отразява върху законосъобразността на решенията на съвета.
(4) Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Генерални директори на БНР и БНТ

Член 22. (1) Генералните директори на БНР и БНТ са административни ръководители на поверените им организации и носят отговорност за цялостната им дейност, финансиране, материална база, техника, както и за съдържанието на програмите. Те трябва да следят за съответствието на програмите с изискванията на закона и препоръките на Националния програмен съвет.
(2) В изпълнение на задълженията си генералните директори имат право да вземат самостоятелно решения, засягащи всички аспекти от дейността на поверените им институции, с изключение на решенията, за които се изисква съгласие на други органи по този закон.
(3) Задачите и правомощията на генералните директори и на ръководните служители на БНР и БНТ, както и правните взаимоотношения между тях, се определят в статутите на двете институции. Генералните директори определят свои заместници, които изпълняват техните задачи в случай на отсъствие.
(4) Генералните директори на БНР и БНТ представляват институциите съдебно и извънсъдебно. Те могат да упълномощят отделни сътрудници да представляват институциите в рамките на своите компетенции. Упълномощаването става писмено.
(5) Генералните директори представят на Министерския съвет проектите за бюджет, финансовия отчет и отчета за дейността на съответната институция. Отчетът за дейността се представя и на Народното събрание.
(6) Генералните директори създават необходимите предпоставки за това регионалните радио- и телевизионни центрове да участват в ползите на националните организации, съобразно приноса си към националните програми.

Избор и освобождаване на генералните директори

Член 23. (1) Генералните директори на БНР и БНТ се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок, равен на мандата на Народното събрание. За избор на генерални директори на БНР и БНТ е необходимо мнозинство от две трети от всички народни представители.
(2) Ако Народното събрание не приеме предложените кандидатури, Министерският съвет може да предложи други лица. Ако и вторите кандидатури бъдат отхвърлени, Народното събрание може да предложи кандидатури за генерални директори на БНР и БНТ по инициатива на парламентарните групи или отделни народни представители.
(3) Генералните директори на БНР и БНТ се освобождават от Народното събрание по мотивирано искане на Министерския съвет. Основание за освобождаване може да бъде нарушаване на нормите на този закон или несъобразяване с решенията на Националния програмен съвет. Предсрочни парламентарни избори или избор на нов Министерски съвет не са основание за освобождаване на генералните директори.
(4) Генералните директори на БНР и БНТ се освобождават от Народното събрание и по тяхна молба.

Взаимоотношения между БНР, БНТ и държавата

Член 14. (1) Министерският съвет може да кани генералните директори на БНР и БНТ на свои заседания.
(2) Разпорежданията на Министерския съвет по отношение на административното и финансово ръководство на държавните учреждения и ведомства са задължителни за двете институции БНР и БНТ.
(3) Министерският съвет не може да се произнася върху програмната политика на БНР и БНТ, както и да издава разпореждания по отношение на административното или финансово ръководство на двете институции, засягащи пряко или косвено изпълнението на програмата, формулирана от Националния програмен съвет.
(4) В случай на конфликт по предходната алинея въпросът се отнася до Върховния съд по инициатива на Националния програмен съвет.
(5) Министерският съвет има следните правомощия по отношение на БНР и БНТ:
1. разрешава придобиването и разпореждането с недвижима собственост;
2. разрешава създаването на дъщерни предприятия на БНР и БНТ, придобиването на фирми или дялово участие в такива;
3. разрешава получаването на кредити;
4. разрешава поемането на чужди задължения, поръчителство, гаранции и други;
5. разрешава поемане на задължения, надхвърлящи сумата, равна на паричната равностойност на пет процента от активите на БНР или БНТ, освен по отношение на договори относно производство или закупуване на програми;
6. определя начина за изразходване на постъпленията от рекламна дейност и спонсорство, като изслушва становищата на генералните директори.
(6) Министерският съвет задължава ведомството по пощите и далекосъобщенията да създаде технически условия за цялостно покриване на страната от националните програми на БНР и БНТ и за разпространение на регионалните програми. Обхватът на разпространение на регионалните програми се определя от Министерския съвет по предложение на Националния програмен съвет. Ведомството по пощите и далекосъобщенията създава по възможност условия за презгранично разпространяване на програмите на БНР и БНТ в пограничните райони на съседни страни, в които живеят българи.
(7) Разходите по изграждане на техническата инфраструктура за разпространение на програмите на БНР и БНТ, както и разходите за самото разпространение се поемат от държавата.

IV. Финансиране и финансов контрол

Финансиране на БНР и БНТ

Член 25. Дейността на БНР и БНТ се финансира от:
а) постъпления от такси от притежателите на радиоапарати и телевизионни приемници;
б) реклама и спонсорство;
в) собствена стопанска дейност.

Радио-телевизионни такси

Член 26. (1) Всяко домакинство, притежаващо радио- или телевизионен приемник, заплаща месечна радио-телевизионна такса. Непритежаването се удостоверява с декларация. Размерът на месечните такси, подлежащи на заплащане от притежателите на радиоапарати и телевизионни приемници, се определя на 2,5 процента от нормативно определената минимална работна заплата за страната.
(2) Търговски дружества и други организации, включително бюджетни ведомства и сдружения с идеална цел, ползващи радио- и телевизионни приемници за служебни цели или за целите на осъществяваната от тях дейност, заплащат радио-телевизионна такса в размер на 2,5 процента от минималната работна заплата за всеки радио- или телевизионен приемник. Изключение се допуска за социални заведения на бюджетна издръжка.
(3) За нуждите и финансирането на дейността си БНТ получава 1,8 процента, а БНР 0,7 процента по горната алинея.
(4) Редът за отчитане на радио- и телевизионните приемници, както и редът за събирането на радио- и телевизионните такси и разпределението им между БНР и БНТ, се определя от Министерския съвет с особена наредба. Наредбата следва да предвижда механизъм за незабавно превеждане на постъпващите суми и лихвите върху тях в полза на двете организации.
(5) Министерският съвет се задължава да предвиди средства за подпомагане дейността на БНР и БНТ в размер на недобора от реално постъпилите суми от радио- и телевизионни такси и пълния размер на необходимите за издръжката на двете институции средства в рамките на държавния бюджет за първата година след приемането на закона.
(6) Генералните директори на БНР и БНТ носят отговорност за законосъобразното, целесъобразно и икономично разходване на финансовите средства на двете организации.

Постъпления от реклама и спонсорство

Член 27. Средствата, получени чрез реклама и спонсорство, постъпват в приход на БНР, съответно на БНТ. Не по-малко от петдесет процента от тези средства се заделят за създаване на нови аудио-визуални произведения.

Собствена стопанска дейност

Член 28. (1) БНР и БНТ могат да създават дъщерни организации, да придобиват фирми или дялови участия в такива, само и доколкото тези дъщерни организации и фирми имат непосредствено отношение към изпълнение на програмните им задачи.
(2) В случай на придобиване на дялови участия в други фирми БНР и БНТ трябва да си осигурят решаващо участие в ръководството им.
(3) Генералните директори, сътрудниците на БНР и БНТ, както и членовете на Националния програмен съвет не могат да участват пряко или косвено в управлението или собствеността върху фирми, в които БНР или БНТ имат дялово участие.
(4) БНР и БНТ трябва да вземат мерки за предотвратяване на участието на ръководители и ръководни сътрудници на фирми, в които БНР и БНТ имат дялово участие в други фирми със сходен предмет на дейност.

Финансов контрол

Член 29. (1) Финансовият контрол върху дейността на БНР и БНТ се осъществява от натоварените с осъществяването му органи и от Сметната палата.
(2) Резултатите от финансовите проверки се съобщават на Министерския съвет, на Националния програмен съвет и на съответния генерален директор. Всяко от лицата и институциите по тази алинея може да информира Народното събрание за резултатите от проверката по своя инициатива.

V. Административно-наказателна разпоредба

Отговорност за съдържанието на програмите

Член 30. Отговорно лице в БНР и БНТ, което наруши разпоредби на този закон, отнасящи се до програмите, се наказва с глоба в размер на една месечна заплата, ако не подлежи на по-тежко наказание.

VI. Преходни и заключителни разпоредби

Конституиране на Националния програмен съвет

Член 31. (1) В срок от един месец след приемането на закона Народното събрание избира членовете на Националния програмен съвет.
(2) Председателят на Националния програмен съвет свиква членовете му на учредително заседание не по-късно от две седмици след определяне на състава на съвета.
(3) Националният програмен съвет приема вътрешен правилник за дейността си в срок от един месец след учредителното си заседание.
(4) В срок от два месеца след учредителното си заседание съветът изработва и приема документ, формулиращ програмните стандарти на БНР и БНТ и запознава обществеността с тях.
(5) Програми, които не съответстват на програмните стандарти, трябва да бъдат спрени в срок от шест месеца след публикуването на програмните стандарти. В този случай БНР и БНТ не дължат обезщетение на кредиторите по предсрочно прекратените договори.

Приемане на статут и структура на БНР и БНТ

Член 32. (1) В срок от два месеца след приемането на програмните стандарти Националният програмен съвет приема статутите и структурите на БНР и БНТ.
(2) Статутите трябва да са съобразени с формулираните програмни стандарти и следва да регламентират: вътрешната организация на двете институции; основните звена и техните функции; ръководните длъжности, начина на избиране на лицата на тези длъжности, техните права и задължения и взаимоотношенията им с генералните директори; начина за избиране на програмни директори и главни редактори и техните компетенции, както и способите за осъществяване на контрол и отговорностите по отношение на програмата, както и други важни въпроси, свързани с организацията и функционирането на институциите.

Регламентиране на радио-телевизионните такси

Член 33. Министерският съвет изработва и приема наредба за реда за отчитането на радио- и телевизионните приемници и реда за събирането и разпределението на радио- и телевизионните такси по смисъла на чл. 25, ал. 4 в срок от два месеца от обнародването на този закон.

Излъчване на досегашните програми

Член 34. БНР и БНТ продължават разпространението на досегашните си втори програми до предприемането на други разпоредителни действия с честотите, на които те се разпространяват по смисъла на Закона за концесиите и правилника за приложението му.

Влизане на закона в сила

Член 35. Този закон влиза в сила три месеца след публикуването му в "Държавен вестник".

Народни представители:
Стоян Райчевски
...............
...............