Литературен форум
, брой 37, 24-30.IX.1998

Не ме изкушавайте, лицемери!*

Марин Георгиев

В сряда вечерта, когато чух от устата на проф. Никола Георгиев, че в "Култура" излиза негова статия, в която брани "нападнатите от Елена Костова поети Стефан Цанев и Недялко Йорданов", му казах, че е подведен и употребен. Допълних, че в същия брой ще бъде нападнат, и то не от министерша, Димитър Коруджиев.
Това не бива - отвърна ми професорът.
Атаката срещу Коруджиев ми бе основанието да му кажа, че е употребен (в един и същ брой бранят нападнати интелектуалци, а нападат друг). Основанието ми, че професорът е подведен, е в самите "нападнати". Тях и двамата ги друса патологична суета, придобита соцпараноя и "лична непогрешимост" (определението в кавички е на Ю. Методиева за Д. Коруджиев). И трите увреждания са професионални, моделирани в Живковата матрица, хронични и затова неизлечими. И Стефан, и Недялко опищяха орталъка, че срещу тях е организиран правителствен заговор.
Ах, тази перверзна наслада да се изживяваш като жертва, дори без да ти посягат! Такава навярно е психиката на всички съучаствали в прелъстяването си: все крещят, че са девствени!
Та за правителствения заговор...
Първо: Ни Ст. Цанев, ни Н. Йорданов са от такова значение, че да им се обърне такова внимание.
Второ: Дори и да се опита (и то така здраво пипащото правителство на Костов) да се разправи с "досадните драскачи" (определение на проф. Георгиев), правителството не ще успее. То само си сложи таралеж в гащите, създавайки независими икономически субекти
, че все ще се намерят две майки кърмилници, от които самоизживяващите се като настоящи жертви и бъдещи герои да цицат.
Трето: И Ст. Ц., и Н. Й. са посбъркали епохата. В отвореното общество няма условия за дисиденти. Де ти ги предишните десетилетия: случайно долницата ти издаде неприличен звук и търсят подтекст в поведението на горницата. Днес и гол да тръгнеш - самата гола истина, - кой ти гледа, свободата на словото, която така искахме, уби силата му, маргинализира го и то не е никаква опасност за никого.
Отвори се поле за хората на действието. Това, че някакви смели поети с някакви смели стихове, или певци с нови революционни песни сваляли правителства и пр., е само автомитология. (И аз казах, пишейки, че поет и поетеса преместват долара от единия крачол в другия и какво - не само ме нападнаха в "Литературен вестник", не само не ми публикуваха отговора с факсимилетата, но и не получих даже цент.) Така че "смелости" от рода на разпространяваните не са позволени, а съгласувани (инак не би имало две така добре насочени в една и съща цел статии и един и същ (46) брой на "Култура").
Четвърто: "Нападнатите" са така изпедепсани в общественополитическата мимикрия, толкова са с гъвкав стан, че опре ли работата до пари, талантът им разцъфва (сигурно не е случайна репликата на Николай Поляков по "Дарик" радио в събота, че със Ст. Цанев се знаят отдавна и конфликти между тях се получават винаги, когато въпросът стане финансов). По въпроса и аз имам наблюдения.
Пето: За привидния бунт прозирам раболепие истинно, добре оттренирано, само дето вече не им го искат.
В съботната "Панорама" (същата събота) Цанев пак вдена червената нишка: бил гласувал за това правителство, дума нямало да каже срещу му, но в правителството имало министри, които го компрометират и докато не го напуснат, той нямало да пише пиеси. Дето се вика, за народа загуба велика. Разсърдил се Петко, че не го оценили. Да бе, забравихме, че Петко спомогна за избора на президента. И сега трябва да осребри усилието, да стане най-малкото Левчев на демокрацията, като
не успя да е Цанев на социализма.
Но нещо сметката не излезе...
Като не излезе, поетодраматурзите разиграват по всички хоризонти, радио-телевизии, часове, дневни и нощни трудове (в дневния е синът на Недялко - Недялко Недялков), в монитора, "Сега", вчерашни сцени със стар персонаж: позастарели куртизанки, на които колкото по не им обръщат внимание, толкова по си вдигат полата.
И все пак това са придобити заболявания. Какво да кажем за вродените. Например лъжата. Тя подвежда дори професори.
С "Труд" всичко
се постига.
В "Труд" лъже ли лъже старият Недялко: "Затова Елена Костова например в едно интервю на 3 страници в "Литературен форум" заяви, че Стефан Цанев и Недялко Йорданов само хленчат и трябва да се вземат мерки."
Като казвам лъже, знам какво казвам.
Първа лъжа: интервюто не е на три (3), а на една (1) страница. Дори да превърнем формат А2 в А3 - т. е. журнала в таблоид - страниците са две (2), а не три (3).
Втора лъжа: Никъде в интервюто Костова не казва, че "Стефан Цанев и Недялко Йорданов само хленчат", както е цитирал в цитата си репликата й Недялко Йорданов.
Ето откъса от интервюто (ЛФ, бр. 12 от 31 март т. г.).
"Марин Георгиев: Общо взето, предишните величия съхраниха монопола си. Близо две десетилетия ми е дошло до гуша от едни и същи борци за правдата, вечните абонати за истината Стефан Цанев и Недялко Йорданов. И преди, и след 1989... Но не е луд, който изяжда зелника...
Елена Костова: Да. И само хленчат."
Три думи, както виждате. Да четете някъде, че "трябва да се вземат мерки".
Трета лъжа: "..
.и трябва да се вземат мерки".
Такъв текст въобще няма. Той си е Недялкова доизмислица. Че хленчат се разбра веднага след интервюто. Но "защо е този хленч по някаква романтика изстинала", както казва разстреляният от мен Вапцаров.
Защото в епохата на живковизма поетът бе - и продължава да се изживява - като избраник, привилегирован, нещо повече от другите. Той може да критикува (според логиката на двамата поети и професора) правителство, министър, министри, министерши, но Те не могат да критикуват Поета. Как да не му се струва тогава на Недялко Старши, че Людмила Живкова е по демократка от Москова и Костова. Как критикуваше той навремето Людмила Живкова и самия Живков, особено като секретар на Левчевия съюз. Или хленчът е по романтиката на доскорошото безвремие: донорите му от Димитровград (както се оказа - кредитни милионери), салонът за представления на личното му "Възраждане", безплатен. Ех, какви демократи бяха Людмила, Беров, Виденов, а какъв диктатор - Костов.
Та от дума на дума, от лъжа на лъжа до хиперболата на Никола Георгиев, че жена държавна глава затрива.
Долу министрите, те са априори виновни!
Горе поетите - те са априори невинни!
До това води нарцисизмът на интелектуалеца: да не познава и поради това да не признава труда на другите. С две ръце подписвам, че умението да се печелят и управляват пари е не по-малко интелектуална дейност от тази на така наречените интелектуалци. Дори е повече.
Но това е вече друга тема.
Бих се радвал защитникът на поетите - проф. Никола Георгиев - да защити със същата страст и Димитър Коруджиев, нападнат не с три, а с три хиляди думи, който от светец (странно какво толкова я дразни Юлиана това определение) е превърнат от нея в Сатана (Ах, какво ангелче е Стефан Продев, муджахидинът на БСП, що не погалиш с перо перата му
, Юлиана, та и за него да прочетем в "Култура".) Подбудител на злото чрез проповеди на доброто и не знам защо гонител на либералите (същите, които предадоха патрона си), Коруджиев е виновен за неуспеха на СДС в изборите от 1990 г., падането на правителството през 1992 г., изгарянето на "Фашизма", подпалването на партийния дом, масовите безредици, цензурата в радиото и телевизията (жалко, че неуравновесени личности като Йордан Василев се бъркат навсякъде, а негативите обират други). С една реч - Коруджиев е виновен за всичко най-лошо в демократичния процес, дори си позволил да пише срещу анализа на социолога Румен Димитров.
Похвален е поривът на Юлиана за толерантност и пр. общи фрази, но как да й повярвам, когато "обговаря" подбрани от нея цитати (любим похват на Хайтов) извън контекста, и то из публикации на Коруджиев от 1990 г.!? Сега сме краят на 1998-ма. Такъв "похват" може да осигури аргументи от автора за всяка теза срещу автора, още повече че публицистиката на Коруджиев от 1990 г. предполага умишлено опростяване на абстрактното й търсене на достъпен стил за масите.
Не смятам за почтен подход не само този, но и Юлианиното преиначаване на фактите (също както при Недялко Йорданов) при връчване на наградата "Паница" за публицистика през 1994 г. Златният фонд на БНР може да пази запис от тържеството, но трябва да проявиш повече добросъвестност при проучването и цитирането, за на се смесваш оценката на журито, прочетена от Дими Паница - председател на фондация "Свободна и демократична България" (прекръстена от
Юлиана М. на "Паница") с личното му мнение. А членове на тогавашното жури бяха проф. Вера Мутафчиева, проф. Тончо Жечев, писателите Георги Данаилов и Георги Величков (либерал), журналистите Лили Маринкова и Самуел Леви (либерал). Малцина са журналистите, за които омразата (не допускам суфлирана) е по-добра муза от любовта. Не всякога авторът знае как може да бъде употребен. Но ако знае - отговорността си е негова.
Явно в "Култура" битката за нов НСРТ вече е започнала и в него трябва да има едни така по-широкомислещи демократи от кръга на "Култура". Но като се вгледаш внимателно - ще видиш, че те съвсем избирателно отричат и подкрепят, че защитата на различните мнения се осъществява чрез заклеймяване на правото за различно мнение - идеален пример е "еталонната" рубрика "Никога".
В края на краищата всичко е само поредната мимикрия да се съхрани старата ценностна система, защото само в нея творческите скопци ще имат стойност. А всъщност истинският страх е от конкуренцията, от откритата и ясна борба, в която богатството идва от различието и сегашният културен елит ще се окаже мним, а обявените от него за плебеи - по-истински и по-стойностни. Задържането на процеса в старата естетическа и ценностна парадигма - ето това мултиплицират вече десетилетия телевизията, радиото, многотиражните вестници...
Я да намираха назидателите от "Култура" сами пари за публикуване на идеите си, за афиширане на смелостта си, не само да ги раждаха, но и да ги продуцираха. Но види се за някои социализмът продължава и в условията на капитализма и как няма да го бранят, макар и под наслова демократични ценности, поведения на интелектуалния елит и пр. На иждивенците винаги им е било широко около врата.
И все пак - свършва им раят.
И затова така неистово пищят.
Неделя, 22 ноември 1998 г.
P. S
. Каним всички засегнати на коректна дискусия на страниците на вестника, а не да раздухват измислени конфликти в други издания.

* Заглавие на един от памфлетите на Трифон Кунев, писан след 1944 г.