КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа: Основни начала

Глава втора: Основни права и задължения на гражданите

Глава трета: Народно Събрание

Глава четвърта: Президент на Републиката

Глава пета: Министерски Съвет

Глава шеста: Съдебна Власт

Глава седма: Местно самоуправление и местна администрация

Глава осма: Конституционен Съд

Глава девета: Изменение и допълнение на Конституцията Приемане на нова Конституция

Глава десета: Герб, печат, знаме, химн, столица

Преходни и заключителни разпоредби



Глава трета

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 62. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.

(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Чл. 70. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателят на Народното събрание.

Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

    1. подаване на оставка пред Народното събрание;

    2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

    3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

    4. смърт.

(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.

Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.

Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.

Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."

(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

    1. представлява Народното събрание;

    2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

    3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;

    4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

    5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

    6. организира международните връзки на Народното събрание.

(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание:

    1. по негова инициатива;

    2. по искане на една пета от народните представители;

    3. по искане на президента;

    4. по искане на Министерския съвет.

Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.

(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 81. (1) Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.

(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл. 84. Народното събрание:

    1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

    2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

    3. установява данъците и определя техния размер;

    4. насрочва избори за президент на републиката;

    5. приема решение за произвеждане на национален референдум;

    6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

    7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

    8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

    9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

    10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

    11. разрешава изпращането и използуването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

    12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

    13. дава амнистия;

    14. учредява ордени и медали;

    15. определя официалните празници.

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

    1. имат политически или военен характер;

    2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

    3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

    4. съдържат финансови задължения за държавата;

    5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

    6. се отнасят до основните права на човека;

    7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

    8. изрично предвиждат ратификация.

(2) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(3) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.

(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.

(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.

(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.

(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

RETURN TO TOP OF PAGE

BackHome Map HelpUp one levelBULGARIA ONLINE Home Page