За един клоун

Клоуните не са измислени герои. Или поне този не е. Не е смешен, на всичкото отгоре. Говори за прозаични неща. Много обикновени, делнични... А освен това казва, че да си клоун е почти призвание. "Почти" - казва го като че ли за благозвучие.


Циркът

Детската мечта. Наистина от там тръгва всичко. Много грим, шарени дрехи, реквизит, ръкопляскания, музиката, сцената, тръпката. Зад всяка дума се крие нещо. Погледът отстрани открива непрекъснато панаирджийското веселие, празничност, карванална пищност, веселие. Някои му казват магия и тя не ги пуска цял живот. Децата бързо се впечатляват. Въжеиграчи, звероукротители, дресьори, гълтачи на огън и пр. След двайсет години стаж - понатежалите акробати стават клоуни. Малко по-уморени. Малко по-тромави. Червеният нос и големите обувки повече им отиват. А най-важното е да успеят да докарат усмивката.
После смеха.
Накрая ръкоплясканията.
После свалят грима.
Тези неща са толкова прозаични. А хората толкова се смеят.


 Пътуването

Истинският циркаджийски живот е чергарски. Клоуните помнят публиката. "Във Виена много ни ръкопляскаха", например. Или "В Испания хората ги боляха ръцете след представление". Помнят се сцените. Градовете. " Оооо, два месеца останахме в Чехия!". В Турция хората посрещали новата година в цирка. Заедно с артистите. Шампанско. Сладки. Музика. Публиката пригласяла (всъщнст - дори заглушавала оркестъра). Всички излезнали на арената в полунощ. Номера по желание. Носталгии. Когато Гошо разказва за онова време.
"Който - къде ходи, пак си се връща. Не ми се е искало да се връщам от Чехия, например. Обаче човек винаги идва там, откъдето е тръгнал. Дори за кратко." - са думите на клоуна.
Клоун понякога звучи като обида. Защото клоунът не  е човек като всички останали. Не става сутрин рано за работа. Не пресича винаги една и съща улица пред един и същи светофар. Не спи всяка вечер в едно и също легло. След приключването на представлението не е същия.
Не просто цирка променя живота на клоуна. Променя го и пътя. "Децата ми са отраснали в цирка", например. "Но не исках да стават артисти. Този начин на живот е красив, но само докато си на 15-25 години. А после се оказва капан. Не можеш да свикнеш да живееш по друг начин. Нямаш друга професия. Няма друг път. Добре, че децата се спряха навреме. Добре, че успях да ги задължа настрани...После като пораснаха само през ваканциите идваха с нас".
Това е. Път.
Клоунът, всъщност, се казва Гошо. И имаше представление в Люлин. Преди да отпътува за Турция. Там, казват, публиката била много сърдечна.