Свещеникът

Пише стихове.
Носи вода на гръб.
Пее хубаво.
Говори хубаво.
Татуировки по ръцете.
Хубаво притваря вратите на църквата.
Внимателно гаси последните свещи.Заключва.
Възхищава се на природата наоколо.
От време на време се пита защо всички манастири са построени на такива хубави места.
Внимателно бере връхчетата на копривата.
Която по-късно ще направи на чорба.

Сигурно човек трябва да влезе в манастир, за да му остане време да се вглежда в дребните подробности от живота, които иначе пропуска да забележи. Но и това едва ли е точната рецепта. “В манастир се влиза, не когато няма къде да отидеш, а когато почувстваш потребност от това” – са думите му.  За да има човек търпение да наблюдава околните села от високото. Да усеща падането на росата рано сутрин. Да бере копривата с два пръста. Внимателно.