Билкарката

Сигурно знае тайни пътеки. Пътища. Все едно е излязла от някоя приказка. С торбата с билки на рамо. С тоягата. С червената престилка. Все едно времето наистина е спряло. И все още съществуват приказливи циганки, които спират хората по пътя да им кажат добър ден.
Историята е много по-прозаична. Жената се казва Мария. И носи цяла торба с треви. Казва, че това е единственото й препитание. Суши тревите. Продава тревите. Предава тревите и билките на прекупвачите. Съжалява, че е отминало онова златно време, когато са изкупували жълтия кантарион като златен. Цялото й семейство имало работа. Берели дори току-що проходилите деца. Това, като поука, колко работлив народ може да са циганите. И как имат усет към природата.
Сшыър№ърПосле ентусиазмът на бабата свършва. Напеченият от слънцето асфалт. Преминаващите от време на време коли по селския път. Билкарката се отдръпва от шосето и им прави място с някакво страхопочитание. А може би просто я е страх от скоростта, с която профучават покрай нея. Нагазва встрани в тревите. И дълго гледа след тях.
Казва, че познава всички треви. Цял живот в Балкана е живяла. "Все в гората" - пояснява. Имало разни билки за любов и омраза, разни "омайничета- разделничета", за бели и черни магии, за всякакви болки. Вече забравила дали може да чете, но по други неща четяла и така се ориентирала. Например по тревите. По облаците. Дали времето ще се развали. По дърветата - в коя посока да тръгне. По пътеките - къде се намира. Казва, че два пъти в живота си е ходила в София и в представите й София е като някой голям утопичен град. Спомня си жълтите плочки. И това, че много се хлъзгат. И толкова. Но вярва, че там хората няма как да се излекуват. Не познават билките. Земята. Като слепи са, казва. Точно така казва - "Като слепи са". Ето тези треви, които държи в ръката си, толкова хора са спасили. А тя ще отнесе тайната си в гроба . И всичко ще се изгуби.
После размисля. Може би думите й се струват твърде тежки. И обяснява, че това са листа от смрадлика. За големи и мръсни рани само това можело да помогне. А никой не ги изкупувал. На никой не му трябвали. Клати глава...
И си тръгва.