За Еверест и още ...


  Той вярва, че човек цял живот върви по един и същи път. И нищо не може да го отклони от него. Защото пътят е предопределен. Може би затова Методи Савов е сред малкото българи, изкачили Еверест през 1984 г.
  Вече от няколко години Методи Савов се занимава с хлебопроизводство. Смята, че правенето на хляб е достоен занаят. Сякаш има по-дълбок смисъл в това да правишнасъщния. Работата обаче е както всяка друга работа. Човек трябва да знае да рискува, да се хвърля през глава в авантюрите. В началото не е знаел нищо за този занаят. После идва рутината. Накрая майсторлъка. Най-важното, според алпиниста, е човек да не се страхува от новото. Да има куража да започне нещо.
  Така е било и с катеренето.  На 16 години се качва за пръв път на скалите в Лакатник. По това време даже не знае със сигурност какво точно се крие задМетоди Савов думичкатаалпинизъм. Тръгнал по скалата без никаква осигуровка, без въже, без седалка - така както сигурно първите хора са щурмували върховете. Наложило се да му помогнат. Пуснали му въже отгоре и така слезнал. Хубавото в тази история е, че разбрал още много рано, че аматьорството в алпинизма се наказва. Това е един от най-ценните уроци, според Методи Савов.
Той си има и една своя теория за страха. Има страх, който прави човек трезвомислещ и не му позволява да предприема  излишни рискове. Това е онзи страх, благодарение на който алпинистите си слизат от върховете живи и здрави -разказва Методи.  Защото усещането, когато човек стъпи на върха е много силно. Действа като опиянение. Може би затова толкова хора не могат да го забравят и все се връщат назад, все нещо ги тегли към върховете.
Истинските проблеми на българският алпинизъм не са, че хората не се харесват и се карат помежду си, смята Методи Савов. Тези хора често са поставени в екстремни ситуации, където нервите са опънати до краен предел. Хората стават избухливи, резки. Но истинските проблеми идват с парите. Всичко е много скъпо - от таксите, които се плащат за разрешително за катерене в Хималаите, до екипировката. Най-трудната част от правенето на една експедиция е събирането на парите. Много експедиции не могат да се организират не защото хората са лоши катерачи, а защото трябват много пари. Изкуството да се събират пари е сложна работа - споделя алпинистът.  Това е и голямата му болка.  Надявах се, че ние българите ще престанем да живеем в концлагер - без възможност да пътуваме, без да можем да казваме, каквто мислим. Алпите не са само на швейцарците. -горещи се той. - Защо трябва да ни се пречи да пътуваме, да видим останалия свят, защо са тези ограничения? -пита Методи Савов.
През 1989г. демокрацията го заварва под връх Анапурна в Хималаите. Той самият сякаш вижда в това някакъв знак, някакъв символ. Десет години по-късно нещата сякаш не са се променили много. Алпинистът се вълнува, че дори сега българите не могат да пътуват свободно. Бъркат ни с престъпниците, а престъпниците винаги са намирали начин да избягат от тук. А обикновените, хрисимите хора, като мен - казва той и се смее. --понасяме цялата тежест на наказанието.
Още му се пътува. Не вярва на приказките, че с възрастта човек се уморява и става по-улегнал. Желанието да опознаваш света е нещо, което остава за цял живот. Като онази поговорка, че апетитът идва с яденето. И сега има желание за път, още не му е натежало ходенето по планините.
Не мисли, че в желанието му да обикаля света има нещо егоистично, въпреки че близките му хора са го чакали по половин година и повече да се върне. Убеден е, че това е право на всеки човек - да пътува, да види повече от света, да се срешне с повече хора, да разбере повече неща. Пък и когато ги виждах как усмихнати ми махаха за сбогом, бях сигрен, че решението ми е правилно. - спомня си Методи Савов. И казва, че никога не е бил прекалено строг баща. Знае, че един ден децата тръгват по своя път и единственото, което могат да направят родителите е да им бъдат приятели. Размахването на пръст пред носа не е неговият начин за възпитание.Нали има добро и зло на този свят. Какво ще избере човек е въпрос на избор. Важното е правото на избор.  - казва алпинистът. Убеден е, че е направил и своя избор в живота - катерил е върхове, обикалял е света с яхта, пътувал е.
Доволен е от начина, по който е живял живота си.  От Еверест си е донесъл освен хубави снимки, но и много хубави спомени, които запълват сивото му ежедневие сега. Въпреки че да правиш  хляб за хората е освен достоен занаят, но и цяло предизвикателство.