Когато публиката ръкопляска на неподходящите места…

 

 

          “Магия от пясък, пластелин и кукли” беше наречена демонстрацията в Дома на киното на унгарския аниматор Ференц Цако. Това – за магията, беше вярно. Останалото наистина е само пясък, пластелин и кукли. Как се правят магии с такива работи, само с толкова малко реквизит  – това сякаш си е наистина “божа работа”, както има една приказка.

          Онова, което се виждаше от всички, е че Домът на киното се понапъна, за да побере многото почитатели на анимационното кино / че и даже не успя - ако се съди по двете редици правостоящи, които бяха блокирали коридорите/. Безспорно причината за този интерес може да се потърси в личността на Ференц Цако. Той е заслужил артист в Унгария, но  популярността му отдавна е прехвърлила регионалното. Неговият филм “Пепел” дори  получава номинация  за “Оскар”. В  момента Цако води курсове за пространствена анимация извън страната си, занимава се с илюстрация на детско-юношески книги, дизайн. Това, което му носи световна известност е специфичният художествен изказ. Достатъчно красноречив е фактът, че неговите филми винаги могат да бъдат разпознати.

 Това, което Ференц Цако демонстрира пред публиката в Дома на киното, беше невероятната способност да импровизира, размаха на въображението  и част от магията, с която са направени филмите му. И публиката ръкопляскаше по средата на демонстрацията. По средата на филмите. На неподходящите места. Дълго и настойчиво. Защото си заслужава да се наруши установения ред. Когато човек се среща с магия.