Жената от Родопа


Онези червени ябълки
цяла зима останаха необрани -
като слънца
в мъглата -
пътникът да се поколебае,
да отвори вратата,
да влезе
и да остане завинаги
край огнището -
бабата да изтупа
ръце в престилката -
да каже:
                - Нямам нищо сладко
да ви почерпя
                - и да посегне към ябълките
с онзи жест,
който слага край
                на зимата…