За селото, което става водопад

1.Образът

Водопадът е тънък като конец, който всеки момент ще се скъса.
Селото сякаш е заспало.
Параклисът е обраснал с цъфнали булени.
Тревите са скрили прага, железния ключ, прозорчето.
Само кръстът стърчи над цветята.
Отсрещните баири нещо са се умълчали.
Струма флегматично влечи водите си.
Над една от къщите се проточва тъничък пушек
– такъв, какъвто го рисуват децата,
тъничък като конец,
излиза от белия лист
и продължава върху покривката на масата.
Тук от години няма деца.


2. Водопадът

Водопадът се казва Полска Скакавица. Селото също се казва Полска Скакавица и споделят общо минало и обща съдба. Сигурно от водопада идва “Скакавица”, а селото е дало прозаичното определение – полска. Въпреки че има нещо абсурдно в това да наречеш полско селото, което живее на ръба на пропастта. И което ден може да реши да сочи от високото. Заедно с водопада.
Реката тече бавно из селото. Сякаш за толкова години не се е научила какъв скок я очаква. Някога водопадът е бил по-малък. По-нисък. Хората са изпивали водите му и той е пресъхвал. Чернеели са се покривите на стотина къщи. Сега се чернеят останки от разрушени зидове.Покриви на кошари. А водопадът е станал още по-висок. И по-пълноводен от всякога.
Няколкото останали старци си имат свое обяснение на сполетялата ги съдба. Вярно е, че то звучи като фантастична приказка. Вярно е, че няма на кого да бъде разказана. И все пак… Някога минал през селото странник. Поздравил всички, минал през всяка къща, а никой не се сетил да му предложи дори парче хляб. Пътникът пил от реката, нищо не казал и си тръгнал. Когато се отдалечел от селото – се обърнал и го проклел. От триста къщи само трийсет да останат. Сега старците спорят по въпроса. Ако бяха останали трийсет къщи прокобата нямаше да е толкова страшна. Но в селото няма трийсет покрива. Спорят старците дали трийсет или три е казал странникът. А всъщност е едно и също. Само водопадът се изнизва през селото и се хвърля от високото все със същото спокойствие. Сега само той се казва Полска Скакавица. Десетината къщи не могат да се борят за тази привилегия. Вероятно затова българинът избягва да дава еднакви имена на две различни неща. Вярва се, че между тях ще започне борба, защото всяко нещо държи да бъде единствено, неповторимо и да има свое си име. И както някога хората са изпивали водопада, сега той изтича пълноводен, сякаш мъкне след себе си – живеца на селото. И селото става водопад.


3. Пътят

Тук се стига все по черни пътища.
Пътеки обраснали с треви.
Стари зидове, с които някогашните хора са се опитвали да надхитрят стръмните склонове.
Останки от зидове.
Запустели градини.
Бръшлянът се е покатерил по къщите.
Птиците са си свили гнезда.
От години чешмите текат непрекъснато.
До това село се стига само по пътеки, по черни и неведоми пътища.
И стръмнината, която постепенно набира сили да се изправи.
Колкото да умори старците.


4.Хората

Селцето се е сгушило между баирите. Сгушило. Скрило. Забравило. Кога от село е станало – махала. Кога от хората тук са останали само десетина баби и николко старчета. Кога бурените около църквата са разцъфтели. Кога от стотината къщи са останали няколко покрива – като последен знак, че все още има живот. Тук.
Слънцето се скрива зад планината преди да е залезнало. Сутрин се показва много след като е изгряло. И пак има достатъчно светлина. За да цъфнат като цветя бодилите. За да изглежда като градина църквата – нищо, че няма кой да стъпи в нея. Не, че вярата е ненужна. Просто няма кой да вярва в тези неща. И църквата стърчи над пропастта.
ЦъркваЦялото село стърчи над пропастта. Сякаш все се кани да направи крачката и все не се решава. Все се спира. Градините са надвесени от високото. Къщичките са надвесени от високото. Старите хора също гледат надолу. Те казват,че пред тях има само два пътя. Единият води към гробището – прекалено голямо гробище за толкова малко село, другият – към пропастта. Не се шегуват. Сигурно трудно се свиква с гледката на гробище пред прозореца и пропаст под краката ти. Но не се шегуват. Свикнали са все по черни пътища да вървят. И да не гледат надолу…