Трамвайните музиканти


Добре свири на акордеон. Провира се ловко между пътниците в трамвая. По петите я следва по-малко момче и събира стотинките. Усмихват се съучастнически, когато хората появят повече щедрост. И свирят все по-весели мелодии.След това отминават с мелодията. Момиченцето е може би на пет години, момченцето – още по-малко.
          Възрастните по принцип се интересуват от годините. От името. От това дали децата ходят на училище. Момчето се плаши от въпросите и отминава. Момичето спира за момент, показва петте пръста на ръката си, сякаш се е досетило, че го питат за годините. Обяснява криво-ляво, че не е българче. И пак подкарва песента.
          “Всеки ден са тук” – обяснява един мъж.
          “Като нямат майка – сами трябва да се оправят” – обяснява възрастна жена.
          “Майка им сигурно сама ги е изпратила да просят” – друго мнение.
          “ Не знае да си каже името, но в баничарницата знае да поиска кифла. Всеки ден идват при мен да обменят поне по двайсет лева на стотинки.” – възмущава се баничарката.
          “Нека свирят. Нали не ходят да крадат.” – мнението на един мъж.
          “Който иска, ще им даде пари, който не иска – няма. Няма защо да им завиждаме за изкараното.” – друг пътник.
          Това са думи, предизвикани от една мелодия. Момчето и момичето не могат да кажат нищо повече. И мелодията слиза на следващата спирка.