Светът на Асен-Георги


Асен е на седем години. Проси, краде и си играе по всяко време. През останалото време се казва Георги и пак прави същото. Проси, краде и си играе. Но се усмихва. Не е сигурен кое от двете имена му харесва повече. Останалите циганета казват, че лъже и затова не си казва истинското. Той (Асен-Георги) отрича това. Съжалява, че никой не му говори по име - останалите просто му подвикват "хей, малкия". Измъква се от въпросите къде живее, къде спи, какво яде, къде са родителите му и като истински малък философ го занимават единствено въпросите за самоидентичността му. Пита дали може да има две имена. Или три. Или повече. И как да научи останалите хора да му казват по име. Когато проси казва: "Дайте нещо на малкия Асенчо!". Ако това не помага, пробва с "Дайте нещо на Гошко!". Ако няма успех, прави опит сам да си помогне. Не се насочва веднага към кражбата (той не й казва "кражба", а "взимане" нещо подобно на правото да не бъдеш гладен), защото се страхува да не го бият. Не вярва в приказките, че децата растат от боя. Иначе знае свой начин за препитание - две-три места, където изхвърлят изгнилите плодове, две-три лелички-продавачки, които нямат нищо против да му дадат по нещо. Научил се е да допушва фасовете, не защото му харесва, а защото е жалко да догарят така напразно. И смята, че всичко в света си е наред. Е, не съвсем. Ако него го попитат (но кой ще го попита него - повечето хора не го забелязват, другите не му обръщат внимание, понякога и той си мисли, че е невидим и го няма). Но ако го попитат как иска да прoмени света, ще каже, че не си мечтае за хубава кола, например. Нищо, че го блъскат по трамваите. Не си мечтае и за майка, нито за топлина, нито за къща. Убеден е, че тия работи са измислени. За тези неща разбира само от рекламите и те не му липсват. Вярва, че светът е такъв, какъвто изглежда - по-студен, по-сив, с изгризани нокти, по-гладен. И все към разговора с имената го влече. Човек има ли право да избира как да се казва. И има ли правото да има повече имена - две, три, толкова, колкото иска. Вероятно дори не съзнава, че за него правото да има повече имена е онова нещо, което ще промени целия свят, онова нещо, което е пропуска му за онзи, светъл и топъл свят, където децата празнуват рожденните си дни. Вероятно е чул, че в някой филм децата могат да кажат, без да се замислят, всичките си имена, къде живеят и т.н. - Асен-Георги обаче не говори за това. Споменава друго - че повечето хора дават нещо на Асенчо, но много рядко на Гошко. Не може да си го обясни. Не може да разбере дали Асен е по-добър от Георги и каква е разликата между тях.
Обяснява, че и двамата са еднакво гладни, сякаш се притеснява, че ако хората дадат нещо на Асенчо, Гошко ще остане гладен.
Питам го какво иска да промени. Иска хората да имат имeната, които им харесват. Въобще не е сигурен, че това ще промени света. Сигурно ще промени неговия свят, но пък това му е толкова достатъчно. Освен това иска да бъде щастлив. А дефиницията на щастието му се опира някъде, малко е тежка, малко трудна и неразбираема. Щастливите деца не се страхуват от студа навън. Щастливите деца не растат от бои, като че ли... Щастливите деца си играят и имат хубави имена, например. Нещо подобно на Асен. Или може би Георги...