За Португалия и малко за поезията



Акоциацията на говорещите Португалски език в България под патронажа на португалското посолство у нас и с подкрепата на Европейската комисия организираха музикално-поетичен спектакъл "Твоята Европа и моята Европа" с участието на португалския поет Педру Тамен и Гинка Билярска. Преди спектакъла в Столична градска библиотека беше организирана и среща между почитатели на португалската поезия, издатели на португалска литература и Педру Тамен. Среща може би наистина е най-точната дума, защото разговорът беше непринуден, нямаше предварителен сценарий. "Кога за пръв път сте се влюбил?" - питаше публиката ( предимно ученици и студенти, изучаващи португалски език). Въпроси за това как поетът се справя с техниката, с интернет, дали е способен да пише стиховете си направо на компютъра ("Не мога да си представя да не работя с компютър, но стиховете си пиша, както и преди - на ръка."), проблеми на поезията в технологизирания свят. "За мен писането на поезия е една борба - тяло срещу тяло, човек срещу хартия" - доуточнава поетът. И още проблеми - защо хората не чатат поезия (" За мен поезията винаги е била малцинствена. Тя не е занимание на всички. Тя се пише от едни хора за други, но това е един ограничен кръг хора." - са думите на Педру Тамен), въпроси за нациноналните характери, опрержение на онази стара португалска мисъл, че португалците винаги са весели ("Трудно е да се определи португалският характер само с едно изречение. Светът не е чувал за португалска философия, например. Но истината е, че онези, които се наричат в Португалия философи са не други, а поети.").
И още за старинните португалски къщи, за португалските мозайки, за португалския начин на мислене, за португалската архитектура. "Португалецът, притиснат географски между Испания и морето, е избрал морето" - ообясни Педру Тамен онзи португалски стремеж към пътуване, към риска, към географските открития и поезията. Вероятно.