Защо?

Защото за България се мисли с шаблони.
Защото България не е само София, нито само Царевец или Рилски манастир. Другата България са всички онези неща, които остават незабелязани, неназовани, сякаш не съществуват. Другата България са анонимните места, за които не се сещаме. Другата България са онези неща, които никога няма да излязат от сянката.
Хората, които няма да се появяват по страниците на вестниците. Защото са прекалено делнични, прекалено истински, прекалено обикновени - каквото и да означават тези неща…
Другата България е друг прочит.
Нещо като - старата песен на нов глас.
Нещо като друг глас.
Или друг поглед.
И не съвсем.
Манастири,
крепости,
запустели селца,
планински махали,
върхове,
черни пътища и пътеки,
пещери и каньони…
Това са познати неща.
За които не се сещаме.
Които не виждаме.
И за които само очи няма да са достатъчни…
За да видим.

Страница на Оля Стоянова. поща

Фотографии - Живко Джаков и
Оля Стоянова