ПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ  
 
Коалиция БСП - БЗНС "Ал. Стамболийски" - ПК "Екогласност"

Съюз на демократичните сили
Коалиция Народен съюз - БЗНС, ДП

Движение за права и свободи
Български бизнес блок
 
 

 
 
Коалиция БСП - БЗНС "Ал. Стамболийски" - ПК "Екогласност" 
 
Създадена е през ноември 1994 г. с подписването на политическо споразумение от председателите на Българската социалистическа партия, Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност". Коалицията печели парламентарните избори на 18 декември 1994 г. и получава най-добри резултати в местните избори през октомври-ноември 1995 г. На президентските избори  октомври-ноември 1996 г. е в основата на коалиция  "Заедно за България". Представлява се от председателя на Висшия съвет на БСП. Орган на коалицията е Консултативния съвет, заседаващ обикновено веднъж месечно. Коалицията има споразумение с Патриотичен съюз. В медиите често е назовавана Демократична левица.
 
 
 
Българска социалистическа партия
 
Партия-приемник на Българската комунистическа партия, която от своя страна се явява наследник на основаната в 1891 г. Българска социалдемократическа работническа партия. От 1919 до 1924 г. се нарича Българска комунистическа партия. От 1927 до 1934 г. Работническа партия. От 1938 до 1948 г. Българска работническа партия (комунисти). От 1948 до април 1990 г. е отново Българска комунистическа партия. Управлява  България от 1944 до 1990 г. и от 1995 г.
 
Партиен орган е всекидневникът "Дума". 
Партиен празник е 2 август - денят на създаване на БРСДП през 1891 г. Партиен цвят - червен. Партийна емблема - червена роза със зелени листа на бял фон. 
 
Младежка организация - Българска социалистическа младеж (с председател Мариела Митева). 
 
Съгласно устава в партията могат да съществуват идейни течения. По-значими от тях са: Обединение за социална демокрация (ОСД), Алтернативно социалистическо обединение (АСО), Марксистка платформа, Път към Европа. 
 
БСП има около 330,000 членове (1995 г.), организирани в местни организации или клубове по интереси. Последният 42-и конгрес на БСП е извънреден и се провежда на 21-23 декември 1996 г. На него е избран Висш партиен съвет от 146 души и Общопартийна контролна комисия от 31 члена (с председател Сашка Каракашева). За председател на ВС на БСП е избран Георги Първанов.  
 
БСП участва самостоятелно в изборите през юни 1990 г. На парламентарните избори на 13 октомври 1991 г. регистрира коалиция съвместно с други по-малки партии. На президентските избори от януари 1992 г. подкрепя независимата двойка Вълканов-Воденичаров. На парламентарните избори на 18 декември 1994 г. участва като Политическа коалиция  БСП, БЗНС-"Ал. Стамболийски", ПК "Екогласност". Същата коалиция се запазва и в местните избори (октомври-ноември 1995 г.) и на президентските избори 1996 г., когато подкрепя кандидатите на коалиция "Заедно за България" Иван Маразов и Ирина Бокова. БСП има самостоятелна парламентарната група в 7 Велико народно събрание. В 36 Народно събрание коалицията на БСП и нейните предизборни партньори се нарича Парламентарен съюз  за социална демокрация. В 37 НС  коалицията БСП-БЗНС "Ал. Стамболийски"-ПК "Екогласност" регистрира Парламентарната група на демократичната левица.
 
Адрес: 1000 София, ул. "Позитано" 20, тел. 85-141 централа
Изпълнително бюро на Висшия съвет на БСП
 
Настоящият състав на ИБ на ВС на БСП е избран на 3 януари 1997 г.
 
Георги Първанов - председател
 
Членове: Никола Койчев Николай Добрев Васил Калинов Искра Баева Валентин Вацев Мариана Христова Пламен Червеняков Бойко Великов Росен Хубенов Георги Божинов Мариела Митева Мирослав Попов Петър Димитров Дончо Атанасов Красимир Премянов
 
 
 
 
Политически клуб "Екогласност"
 
ПК "Екогласност" е създаден през март 1990 г. като политическо крило на Независимо сдружение "Екогласност", учредено през април 1989 г. "Екогласност" е сред създателите на коалицията СДС на 7 декември 1989 г. В 7 Велико народно събрание "Екогласност" има 17 депутати, организирани в парламентарна група в рамките на Парламентарния съюз на демократичните сили. През лятото на 1991 г. мнозинството депутати, членове на "Екогласност" подписват новата конституция и биват изключени от СДС. Така от "Екогласност" се оформят две организации - НД "Екогласност", член на СДС, и Политически клуб "Екогласност".  
 
ПК "Екогласност" е природозащитно движение, отстояващо основните ценности на хуманизма. Ръководни органи са конференцията, изпълнителния съвет, председателството. ПК "Екогласност" участва последователно в коалициите СДС-център 1991-92 г. и в Български демократичен център 1992-94 г. От ноември 1994 г. има политическо споразумение с БСП и БЗНС "Ал. Стамболийски" за участие в изборите за 37 Народно събрание, подновено за местните избори и президентските избори. Третата национална конференция на ПК "Екогласност" от април 1995 г. преизбира за председател Петър Слабаков. По-късно той подава оставка и председател става дотогавашният заместник-председател Стефан Гайтанджиев. През април 1995 г. ПК "Екогласност" има 36 организации и 750 членове. 
 
В рамките на Парламентарната група на Демократичната левица ПК "Екогласност" има 7 депутати. Адрес: 1000 София, пл. "Народно събрание" 12 А, ет. 4, тел. 880-630
 
 
 
Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски"
 
Създаден е през ноември 1993 г. от земеделски дейци, несъгласни с решенията на възстановителния конгрес на БЗНС от ноември 1992 г. В платформата на партията залягат 25-те идеи и принципи на Ал. Стамболийски. Определя се като партия на политическия център. Съюзът е за отворена и социално ориентирана пазарна икономика, приоритетно развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, социално справедлива приватизация. През  ноември 1994 г. БЗНС "Ал. Стамболийски" сключва политическо споразумение с БСП и ПК "Екогласност" за участие в изборите за 37 НС и обща парламентарна група. Втората национална конференция на БЗНС "Ал. Стамболийски"  от април 1995 г. прераства в 37-и редовен конгрес. Партиен цвят - оранжев. Символи - четирилистна детелина и ликът на Александър Стамболийски. Ръководни органи са конгреса, управителния съвет, постоянното присъствие (с 14 членове), контролния съвет. Председател от основаването на партията е Светослав Шиваров. Адрес: 1000 София, ул. "Съборна"; тел. 813-539
 
 
 

 
Съюз на демократичните сили
 
СДС е създаден на 18 декември 1989 г. като политическа коалиция от 11 партии и организации, които по-късно се увеличават на брой като нови биват приети, а други биват изключени или напускат. От своето създаване досега СДС се явява основен опонент на БСП, заемащ място в десния политически спектър. На 15 февруари 1997 г. СДС се превърна в единна организация, регистрирана като политическа партия.
 
СДС частва самостоятелно на парламентарните избори през 1990, 1991 и 1994 г. На президентските избори от януари 1992 г. издига за президент и вицепрезидент Желю Желев и Блага Димитрова. На местните избори през 1995 г. участва самостоятелно или в коалиция с други политически сили като Народен съюз, ДПС, БСДП и други. Кандидатът на СДС за президент печели предварителни избори срещу досегашния президент през юни 1996 г. На изборите през октомври-ноември 1996 г. е издигнат от коалиция Обединени демократични сили, включваща СДС, Народен съюз и ДПС, и печели убедително. 
 
В 7 Велико народно събрание всяка от партиите и организации членове на СДС регистрира своя парламентарна група, а всички образуват Парламентарния съюз на демократичните сили. Вследствие на разцеплението в ПСДС част от депутатите регистрират през 1991 г. Парламентарна група на СДС. В 36 и 37 Народно събрание СДС регистрира Парламентарна група на СДС. СДС участва в управлението на страната по време на правителството на Д. Попов 1990-91 г. и съставя самостоятелно правителство с министър-председател Ф. Димитров в периода ноември 1991 - декември 1992 г. През 1991 г. настъпва първото разцепление между коалиционните партньори във връзка с приемането на новата конституция. Непосредствено преди парламентарните избори от 13 октомври 1991 г. СДС е напуснато и от БЗНС "Никола Петков". Второто разцепление в СДС идва след вота на недоверие към правителството на Ф. Димитров в края на 1992 г. В началото на 1993 г. е изключена АСП, а група депутати напускат ПГ на СДС. През октомври 1994 г. коалицията напуска и Демократическата партия, а през 1995 г. се разцепва и Радикалдемократическата партия.
 
В 37 Народно събрание СДС регистрира ПГСДС с 69 депутати.
 
На 14-15 февруари 1997 г. в София се проведе 8 Конференция на СДС, която внесе значителни промени в статута на организацията. СДС се превърна в единна партия с изборни органи, а досегашните коалиционни партньори получиха статута на присъдружни организации.
 
Органи на СДС са Националната конференция и Националният изпълнителен съвет. Коалиционен цвят - син. Печатен орган е всекидневникът "Демокрация".  
Към края на 1995 г. СДС обявява около 35 000 членове.  
 
Адрес: София 1000, ул. "Г.С. Раковски" 134; тел. 882-501; 657-093
 
 
НАЦИОНАЛЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДС
(избран февруари 1997 г.)
 
Иван Костов - председател
 
Заместник-председатели:
Йордан Соколов, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Евгени Бакърджиев
Христо Бисеров секретар на СДС
Членове:
Александър Божков, Васил Гоцев, Муравей Радев, Филип Димитров
 
 
 
Присъдружни партии и организации,  членове на СДС
Български демократичен форум (председател Дянко Марков)
Земеделски демократичен съюз (председател Владислав Костов)
Движение "Гражданска инициатива"-СДС (съпредседатели З.Кръстев, Л.Николова, Ст.Икономов)
Консервативна и екологична партия (председател Светлана Дянкова)
Национален клуб за демокрация (председател Светослав Лучников)
Национално движение "Екогласност" (председател Иван Сунгарски)
Нова социалдемократическа партия (председател Васил Михайлов)
Обединен християндемократически център (председател Екатерина Михайлова) Радикалдемократическа партия (председател Александър Йорданов)
Републиканска партия (председател Ленко Русанов)
Социалдемократическа партия (председател Иван Куртев)
Съюз на репресираните след 9.9.1944 г. (председател Иван Станчев)
Федерация на независимите студентски дружества (председател Пламен Панайотов) Християндемократически съюз (председател Асен Агов)
Демократическа партия-1896 (председател Стоян Райчевски)
 
 

 
 
Коалиция Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия
 
Двупартийната коалиция на БЗНС и ДП е създадена с политическо споразумение през октомври 1994 г. Участва в парламентарните избори от декември 1994 г. и в местните избори октомври-ноември 1995 г. На президентските избори 1996 г. се включва в коалиция "Обединени демократични сили". 
Съпредседатели на Народен съюз са председателите на двете партии Анастасия Димитрова-Мозер и Стефан Савов, които представляват коалицията заедно. В 37 Народно събрание коалицията регистрира собствена парламентарна група с 18 депутати. През януари 1997 г. шестима членове на БЗНС напускат ПГ на Народния съюз и групата намалява на 12 членове.
 
Български земеделски народен съюз
 
БЗНС е създаден през 1899 г. Забранен е от 1934 до 1944 г. Управлява самостоятелно в периода 1920-1923 г. и в коалиция 1919 г., 1931-34 г., 1944-45 г. След 1923 г. БЗНС многократно се разделя на различни формации, които се обединяват и отново разединяват. От 1945 до 1991 г. името БЗНС носи от партията-съюзник на БКП в Отечествения фронт. В края на 1989 г. е възстановен БЗНС "Никола Петков", който е съучредител на коалицията СДС. 
Първият опит за обединение на земеделците е направен през 1991 г., когато група парламентаристи от БЗНС "Н.Петков" (в СДС) се обединяват с БЗНС под името БЗНС (единен). Това обединение се оказва нетрайно поради неуспеха на формацията да прескочи 4% бариера на изборите през октомври 1991 г. През ноември 1992 г. нов обединителен конгрес на БЗНС (единен) и БЗНС "Н.Петков" обединява различните крила под името БЗНС. През август 1996 г. се стига до ново разцепление в Съюза. 
 
Последният конгрес на БЗНС се провежда през септември 1996 г. Председател на партията от 1992 г. е Анастасия Димитрова-Мозер. Част от организациите в страната отказват да вземат участие и провеждат алтернативен конгрес през декември 1996 г. Партийни цветове - оранжев и зелен. Партиен символ - четирилистна детелина. Младежка организация - Земеделски младежки съюз (председател Николай Василев). Партиен орган е вестник "Земеделско знаме" (седмичник). 
 
БЗНС е силно децентрализирана организация, в която най-широки правомощия са делегирани на Управителния съвет. На изборите през юни 1990 г. БЗНС се явява самостоятелно, а БЗНС "Н.Петков" в рамките на СДС, като и двете партии са представени в 7 Велико народно събрание. На изборите от 13 октомври БЗНС (единен) се явява в коалиция с Конституционния форум, а БЗНС "Н.Петков" самостоятелно. На изборите от 18 декември 1994 г. БЗНС се явява в коалиция с ДП под названието Народен съюз-БЗНС, ДП. 
БЗНС е член на Европейския християндемократически съюз. 
 
Адрес: 1000 София, ул. "Врабча" 1, тел. 874-070
 
 
Демократическа партия
 
Демократическата партия е основана в 1896 г. Разтурена от 1934 до 1945 г. и от 1947 до 1989 г. От началото на 1990 до октомври 1994 г. е член на коалицията СДС. ДП е управлявала самостоятелно страната от 1908 до 1911 г. и в коалиция 1918-19 г., 1931-34 г. 
 
Управителни органи на ДП са Конгреса, Върховният партиен съвет и Централното бюро. Последен конгрес редовен конгрес (15-и) се провежда на 14-15 декември 1996 г. Председател на ДП е Стефан Савов (от декември 1990 г.). Партиен цвят - лилав. Партийна емблема - ръкописно изписана буква "Д", описана в кръг от надпис "Демократическа партия". Партиен празник е 22 септември - ден на независимостта (независимостта на България е обявена през 1908 г. по време на самостоятелното управление на ДП). Партиен орган е вестник "Знаме" (седмичник). 
 
Младежка организация - Младежки съюз на Демократическата партия (председател Михаил Груев). ДП е член на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз.  Партията е представена парламентарно в 7 Велико народно събрание и 36 Народно събрание в рамките на Парламентарния съюз на демократичните сили и ПГ на СДС. Ден преди разпускането на 36 НС е създадена ПГ на ДП, което се явява следствие от напускането на СДС. На парламентарните избори от 18 декември 1994 г. се явява в коалиция с БЗНС под названието Народен съюз-БЗНС, ДП. В 37 Народно събрание ДП е представена в  рамките на Парламентарната група на Народен съюз-БЗНС, ДП
 
Адрес: 1000 София, бул. "Княз Дондуков" 8, тел. 800-187
 
Движение за права и свободи
 
Идеята за създаване на подобна организация се ражда в края на 1984 г. Създадената нелегална организация просъществува около година. Членовете й са арестувани и попадат в затвора до декември 1989 г., когато са амнистирани. Движението за права и свободи е основано от 33 души на 4 януари 1990 г. Тогава е приет и първият му устав. 
 
Последната (трета) национална конференция на ДПС се провежда на 30 ноември - 1 декември 1996 г. в Кърджали. Ръководни органи на ДПС са Национална конференция, Централния съвет, Централно оперативно бюро, Финансово-ревизионна комисия. Уставът предоставя най-широки правомощия на председателя на движението, който определя своите заместници и има последната дума при основни решения. Председател от създаването на партията с трети мандат е Ахмед Доган. В ДПС членуват най-вече български граждани с турско етническо самосъзнание. Орган на ДПС е излизащия доскоро на български и турски език "Права и свободи" (седмичник). Емблема на Движението е маслинена клонка. 
 
Движението участва самостоятелно на парламентарните избори през 1990, 1991 и 1994 г. На местните избори през 1995 г. в редица общини се коалира със СДС, Народен съюз и други партии.  От ноември 1991 до ноември 1992 г. оказва парламентарна подкрепа на правителството на СДС. На президентските избори от януари 1992 г. подкрепя двойката Желев-Димитрова. На президентските избори през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили. На 30 декември 1992 г. е съставено правителство с мандата на ДПС, но подкрепено от Парламентарния съюз за социална демокрация и депутати, напуснали ПГ на СДС. Това правителство, в което  ДПС има само поста на заместник министър-председателя и министър на труда и социалните грижи в лицето на Евгений Матинчев бе сменено от служебно правителство на 18 октомври 1994 г. 
В 37 Народно събрание регистрира собствена парламентарна група.
 
Адрес: 1000 София, бул. "Ал.Стамболийски" 45А; тел. 880-261
 
ЦЕНТРАЛНО ОПЕРАТИВНО БЮРО на ДПС
(мандатът му изтича декември 1999 г.)
 
Ахмед Доган председател
Зам.-председатели: 
Айруш Хаджъ - отговаря за въпросите по правата на човека 
Касим Дал - отговаря за организационните въпроси 
Кемал Еюп - отговаря за въпросите по правата на човека
Членове: Мехмед Реджеб, Джевдет Чакъров, Али Махмуд, Емел Атем, Мюмюн Емин
 
 

 
 
 
Български бизнес блок
 
Българският бизнесблок е създаден през ноември 1990 г. по инициатива на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Още на втория конгрес се стига до разцепление, като част от ръководството и членовете създават друга партия, свързана със ССИГ - Българска бизнес партия, преименувана по-късно Партия "Нова България". Уставът определя БББ като политическа организация на свободните инициативни хора, вярващи в ценностите на либерализма, икономическата демокрация и технологичния прогрес. БББ участва самостоятелно в изборите през 1991 и 1994 г. На президентските избори през 1992 и 1996 г. издига за свои кандидат-президент председателя на БББ Жорж Ганчев. В 37 Народно събрание регистрира Парламентарна група на БББ, която в началото наброява 13 депутати, а от края на 1995 г. девет. 
 
Ръководни органи на БББ са Конгреса, Националния съвет, Изпълнителния съвет, Контролния съвет. Председател  на партията от създаването й е Жорж Ганчев. Партиен орган е вестник "Българин" (седмичник).
Адрес: 1505 София, ул. "Шипка" ¹13; тел. 446-128
 
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БББ
(избран октомври 1995 г., мандат четири години)
 
Жорж Ганчев - председател 
Даниел Сираков - първи заместник-председател 
Красимир Симов - заместник-председател 
Членове: 
Веселин Бончев, Емил Лозанов, Костадин Лялев, 
Стоян Анадолиев, Христо Иванов, Христо Петров